Коси, бради и мустаци в традиционната ни култура

„Мома коси зелена ливада”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Отдолу идат ергените”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Ойде дедо во градина”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От няколко години насам в редица англоезични страни ноември е обявен за месец на мустаците с характерното название Movember. Мъжки сдружения и групи в социалните мрежи призовават своите събратя да престанат да се бръснат за един месец – като подкрепа към различни каузи или просто заради идеята да се избяга от диктата на модата, нормите на обществото и изискванията на приятелки и съпруги. Този факт навежда на мисълта, че мустаците и брадите, макар и все повече маргинализирани в съвременната западна култура, продължават да са важна част от мъжката идентичност. При жените пък въпросът за косата по правило се радва на особено внимание: дълга или къса, права или къдрава, боядисана или естествена. Да не забравяме и дългогодишното съперничество „блондинки срещу брюнетки”! И така нека да надникнем в традиционните представи на българина и да видим какво е мястото на косите, брадите и мустаците в тях!

Както и всичко останало във фолклорната култура косите, брадите и мустаците не са просто част от естествената физиология на тялото – те са знаци, които носят своите послания и смисъл. Според една легенда, когато Господ създал първите хора, те били покрити с козина като животните, затова и не се срамували от голотата си. След като съгрешили и били разкрити, козината им опадала – останала само там, където успели да се прикрият. Уплашени от Божия гняв, те се свили и покрили с ръка главите си, а Адам се хванал за устата – затова хората и досега имат коси, а мъжете също бради и мустаци.

Косата е важен елемент от външността на човека. Това важи особено за момата и жената: косата е знак за хубост и женско достойнство. В песните и приказките обикновено се възхвалява русата коса, която се сравнява със свила, но се споменават и тъмните коси, подобни на „разорана угар” или катран. Промяната на прическата бележи важни моменти от живота на жената. Когато се замомее, момичето започва да се сплита на „коси” или плитки. Важен момент от подготовката на сватбата е сплитането на бъдещата невеста по специален начин, който бележи промяната на статуса й. Обикновено е различен и броят на плитките: четен при момата, нечетен при омъжената жена. При мюсюлманите подобна роля има къносването: в червено за девойките и в черно за омъжените. Жената трябва да ходи винаги сплетена – обратното е знак за особена гранична ситуация. Косата се разплита по време на траур до 40 дни след смъртта на близък човек. Разпускат коси и магьосниците, когато правят магии. Дългите разпуснати коси отличават и демоничните същества като вили, юди и самодиви, а също и болестите, особено чумата – оттам и поговорката „чорлава като чума”.

Ако на жената достойнството е в косата, то на мъжа е в мустаците. Поникването на брада и мустаци е знак за половата зрелост на младежа, а „мустакат” е синоним на „възрастен”. Пословицата твърди, че „мъж с мустаци и жена с гърди не се учат”, а според по-новия градски фолклор „мъж без мустаци е като яйце без сол”. Възпети в народните песни, „църните мустачета” са важно достойнство на ергена, което привлича моминските погледи и копнежи. За големите юнаци пък са присъщи и големи мустаци: тези на Крали Марко са сравнявани с „до три руна църни” или с „ягне половингодишно”; описва се и как юнакът премята своите „руси мустаци” през „бели рамена”. За разлика от юнашките мустаци брадата е белег на зрялост и мъдрост – тя е характерна за старците, монасите и светците. Затова и в по-ново време старите българи не могат да приемат градската мода млади хора да ходят брадати като стогодишни старци.

Обредното бръснене бележи повратни моменти от жизнения път на мъжа: при младоженеца то го подготвя за встъпване в брак, а при покойника е част от изпращането му в света на предците. При търговците пък и до днес се практикува особен ритуал: парите от първата печалба се отъркват в брадата, та да се множат, подобно на космите. А дали ще отгатнете следната гатанка: „Корените му нагоре, върховете му – надолу. Що е то?”

Споделете

Коси, бради и мустаци в традиционната ни култура

Още от категорията

Обичай за призоваване за дъжд ще представят в Етнографския музей в Бургас

Кулинарен празник събира майстори от Сърбия, Румъния и България в село Антимово

Последно събиране за боядисване на великденски яйца в столицата

Българско Национално Радио