Биосферният резерват „Червената стена” се намира в сърцето на Родопите, над забележителния Бачковски манастир, край Асеновград. Специално обозначена пътека тръгва от манастира и навлиза в девствените селения на Централните Родопи, сред зелени планински масиви, просечени от няколко реки. Всички те образуват живописни дефилета и водопади. Най-труднодостъпната част на резервата е руслото на р. Сушица, оградено от стръмни скалисти склонове, които на места достигат височина от 800 м. Реката се вие през средата на резервата и образува потаен и дивен каньон. Районът е и сред най-богатите на пещери в България. На река Сливов дол пък се намира най-високият водопад в Родопите, наречен Сливодолско падало (50 м). По поречието на тази река могат да видят още множество каскади и малки водопади. Рядкото очарование на района се допълва от близостта на разположените едно срещу друго тракийските светилища Белинташ и Караджов камък.

Пурпурен салеп

„Червената стена” е най-големият от четирите биосферни резервата в Родопите. Тази година се навърши половин век от неговото обявяване за такъв през 1962 година. През 1977 г. ЮНЕСКО оценява изключителното значение на съхраненото там богатство от растителни и животински видове, както и на живописните скални феномени в резервата. И го включва в своята програма „Човекът и биосферата”. Резерватът носи името на най-високата отвесна скала в Родопите. Насочена на северозапад, привечер тя пламва в червено под лъчите на залязващото слънце.

„Червената стена” е типичен ботанически резерват, заяви за Радио България Мария Михайлова, експерт по биоразнообразие в РИОСВ-Пловдив. В него са установени 645 вида висши растения, което прави към 18% от числеността на флората на България. По биоразнообразие „Червената стена” е на първо място сред изследваните досега резервати от този тип в България. От срещащите се в резервата растителни видове 38 са включени в Червената книга на България, а от тях 21 вида са ендемити за Балканския полуостров.

Орхидея „Венерината пантофка”

Само в резерват „Червената стена” може да се види най-красивата българска орхидея „Венерината пантофка”. Това е орхидеята с най-едър цвят, изключително красива, обагрена в жълто и тъмночервено. Резерватът е най-южното находище на този вид в Европа. То е доста скрито, намира се в една от вековните букови гори. Но в „Червената стена” могат да се наблюдават още много други орхидеи. От срещащите се близо 50 вида в Родопите, тук са открити находища на 27 различни вида орхидеи.

Затова резерватът се слави като раят на орхидеите у нас. Но не си представяйте пищните орхидеи от Тропиците. Нашите, европейските орхидеи, са много по-дребен и дискретен вид, но са не по-малко очарователни. В резервата могат да се видят и други редки ендемити като родопско лале, родопска   съсенка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис.

Родопски силивряк

А също и едно много любопитно реликтно растение – родопския силивряк /Haberlea rhodopensis/.

Този реликтен вид произхожда от времето на терциера, период, който се характеризира с топъл и влажен климат, разказва г-жа Михайлова. – След това при квартернерните заледявания ареалът на вида се е разпокъсал и стеснил. Сега обитава места с влажен и топъл климат. Много интересно е свойството на силивряка да изпада в анабиоза, което ще рече, че при неблагоприятни климатични условия той свежда до минимум жизнените си функции, замира. Но след това, поставен при благоприятни условия, той отново възстановява жезнеността си. Той също е много типичен вид за резервата “Червената стена”.

В долните части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, габър, мъждрян, полски клен. По-нагоре горите са предимно от обикновен бук, трепетлика, воден габър и др. А във високите части на „Червената стена” склоновете са покрити с вечнозелени гори от ела и бял бор. Горите в резервата са подслон за богат и разнообразен животински свят. Реките са пълни с планинска пъстърва, а някои то тях като Сушица например са с добре запазена популация на видрата. В района се срещат мечки, вълци, елени, диви кози.

Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици. Тук се срещат 63 вида птици, от които 17 вида са включени в „Червената книга на България”, пояснява Мария Михайлова. – Интерес представляват дневните грабливи птици – обикновена ветрушка, малък орел, кръстат орел, скален орел, обикновен и белоопашат мишелов, осояд. Изключително разнообразни птици има тук и извън грабливите. Влечугите са представени предимно от стенния гущер, зеления гущер, голямата крастава жаба. Тук се срещат и някои видове, характерни за Средиземноморието, като гръцката дългокрака жаба, македонският гущер и др.

Двурога пчелица

Резерватът е с възможно най-строг режим на опазване. Посещенията в него стават само по пет туристически пътеки, излизането от които е забранено. От тази година РИОСВ-Пловдив започна изпълнението на проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда”, за опазване и устойчиво управление на резерват „Червената стена” и поддържане на още един резерват – „Изгорялото гюне”. Проектът е на стойност над 780 хил. лв. и предвижда разработване на план за управление на резервата, възстановяване и подобряване на туристическата инфраструктура и повишаване на обществената ангажираност за опазването и популяризирането на защитената територия. В рамките на проекта ще бъде направена нова инвентаризация на биологичното разнообразие, която да открои промените, настъпили за половинвековното му съществуване.

Снимките са предоставени от РИОСВ-Пловдив