Св. Никола, Дядо Коледа и българският Никулден

На 6 декември Българската православна църква почита паметта на Св. Николай, архиепископ Мирликийски. В народния календар на същата дата е Никулден, в чиято обредност се преплитат фолклорни и християнски елементи.

В християнството Свети Николай е наричан още Чудотворец – заради многобройните чудеса, които извършвал дори и след смъртта си. Свети Никола го нарича народът ни и го почита като покровител на рибари и моряци, търговци, воденичари и ловджии. Една от най-популярните истории, описана в житието на светеца, е чудотворната му победа над морската буря. Тръгнал свещеникът на поклонение към Божи гроб. В морето се разразила силна буря. Един от моряците бил ранен и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка, а с молитвите си укротил стихията. В някои приказки този момент от житието е обогатен със символи и персонажи, характерни за народните представи. Според фолклорния вариант, при бурята дървеният под на кораба пострадал и от процепа започнала да влиза вода. Свети Никола взел от морето риба и с нея запушил дупката. Така спасил живота на всички. Тази история обяснява защо на празника му задължително се приготвя риба. В българската традиция това непременно е пълнен шаран. В някои райони го пекат върху ориз или булгур. В други – „обличат” пълнената риба в тесто и приготвят т.нар. Никулденски рибник. Независимо от вида на приготвеното ястие, то задължително се носи за освещаване в църквата. В по-малките села свещеникът посещава всеки дом и там извършва ритуала.

Пълнен шаран

Заедно с пълнения шаран у нас поднасяли и два вида обреден хляб. Единият се нарича боговица и е част от обредната трапеза на още няколко големи народни празника. Другият хляб се нарича Св. Никола или Никулденски кравай, а украсата върху него съдържа изображения на кораб, риба и др. Във фолклорните представи светецът закриля семейството и рода, пази дома, имота и стоката. Затова на много места празникът се чества като семейно-родов събор, на който приготвената храна се освещава на обща трапеза. В югоизточна България нощта срещу Никулден се прави първата „кадена вечеря”, посветена на митичния домашен наместник – същество от отвъдния свят, покровител на домашното огнище.

От житието на Св. Никола е известна и историята за това как архиепископът спасил от опозоряване трите дъщери на един човек, който обеднял до такава степен, че решил да накара най-голямата си дъщеря да печели пари, продавайки себе си. Високопоставеният свещеник подхвърлил в дома на семейството пари, достатъчни за прилична зестра и момичето се омъжило за достоен жених. Така се задомили и останалите девойки, спасени от Мирликийския архиепископ. В българската традиция на Никулден се изпълняват някои предженитбени обичаи. Момите за женене ходят на църква и поднасят дарове пред иконата на Св. Николай. А на общия празник се изпълнява т.нар. „сглядно хоро”, на което се залавят празнично облечени девойки.

Според народната митология, когато Бог разделял земята и небето между шестимата (на някои места седмината) си сина, на Никола се паднала всичката вода на земята. Затова той е господар на моретата, реките и езерата, както и на подводния свят. За да може да си върши работата добре и да наглежда необятните води, Господ му дал крила. В народните приказки и легенди Свети Никола има способността да „разделя” душата от тялото си и дори да се проектира на няколко места едновременно. Може би тази представа също е повлияна от християнското му житие, в което има няколко описания на това как светецът преди и след смъртта си се явявал в съня на няколко души по едно и също време. Според редица учени, във фолклорните представи за Св. Никола се преплитат и качествата на езическо божество, почитано в предхристиянската епоха.

И църковният, и народният празник попадат в началото на цяла поредица обичаи, с които българите ритуално изпращали старата и посрещали новата календарна година. За съвременния свят това са последните седмици, изпълнени с трескави приготовления за предстоящите празници. Част от бляскавата украса и от детските мечти за подаръци, Дядо Коледа е може би най-устойчивият символ в този отрязък от календара. Дори в някои от страните, за които християнството не е традиционна религия.

Образът на добрия старец се ражда преди столетия. За първи път се споменава през ХVІІІ век, но отбелязването на празника на Свети Николай, съществува много преди това. В началото на ХVІІ век холандски преселници в Северна Америка основават колония Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Сред обичаите, които донасят със себе си, е размяната на подаръци в деня на светеца. На техния език се нарича Синтер Клаас, на английски е Сейнт Николас, станал по-късно Санта Клаус, а легендите за щедростта и добротата му несъмнено водят началото си от житието на Свети Николай.

Гробницата на Свети Никола в базиликата в италианския град Бари.

Любопитен е и фактът, че на мястото, където е първото погребение на светеца, днес има базилика. Мощите му биват извадени и преместени в италианския град Бари през ХІ век. Днес земите, в които е служил като свещеник се намират на територията на Турция. Там го наричат Ноел Баба, а в град Демре (близо до родния му град Мир) се намира базиликата, реставрирана от турската държава.

В чест на светеца у нас са построени стотици църкви, а народният празник, макар и силно осъвременен, е част от личните и семейни празници на милиони българи. На този ден празнуват всички, които носят името Никола, Николай, Николина, както и рибарите, днешните служители на морския флот, банкерите и търговците.

Споделете

Св. Никола, Дядо Коледа и българският Никулден

Още от категорията

Празник на розата в град Гурково

Работилница за бродиране на българска шевица в Япония

“Вкусни плевенски гозби” на градския площад

Българско Национално Радио