Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бъдни вечер – празник на семейството

Снимка: архив

В празничния календар на българите от векове има цял наниз от забележителни дати, които по традиция събират цялото семейство. Разпръснати са във всички сезони, сякаш да напомнят колко е важно да не губим връзка с близките си. Именни дни, родови срещи, селски събори – все очаквани и любими поводи да се подредим около празничната трапеза. Сред всички тях с особена радост и внимание подготвяме Бъдни вечер – празник с хилядолетна история по българските земи.

© Снимка: БТА

Рождество е най-значимият празник при католиците и протестантите. Православните християни, които слагат акцент повече върху Възкресението, също го отбелязват с подобаваща тържественост. И Великден, и Рождество за тях са предшествани от дълъг пост. Точната дата, на която Спасителят се е появил на бял свят, е потънала в далечните старозаветни времена. Празникът няма установено място в календара до VІ век, когато Църквата приема датата 25 декември. Целта е да бъдат изместени древни малоазийски култове, отбелязвани на същия ден. Много преди християнството да се разпространи по българските земи, в дните около зимното слънцестоене, нашите прадеди отбелязвали раждането на новото Слънце. По-късно го нарекли Млада Бога. Имайки предвид детето Христос, те съсредоточили в този образ цялата почит към тайнството на рождеството. Езическите корени на обичая така и не пресъхнали. Следите от стародавната традиция ще открием и в съвременния български празник. Особено на трапезата, която на Бъдни вечер задължително трябва да е богата, красиво подредена и изпълнена със символи и знаци. Голяма част от традиционната обредност е посветена на семейството. Почитат се основателите на рода, закрилниците на дома, отправя се молитва за здраве и благоденствие.

Удивително е, че и в ХХІ век ще разпознаем българската Бъдни вечер по нечетния брой ястия, които слагаме на трапезата и задължителните постни храни – варено жито, варен фасул, сарми с ориз, тиквеник, ошав, чесън, мед и орехи. Не може и без сол, греяна ракия, червено вино. И разбира се – кръгла питка с паричка.

© Снимка: БТА

В миналото жените започвали приготовленията в ранна утрин, спазвайки един и същи ред. Замесването на хляба поверявали на младо момиче от рода, което все още не е сгодено. Вярвали, че ако хлябът за Бъдни вечер замеси бъдеща булка, с излизането си от дома тя ще изнесе и плодородието. Момичето сàмо разбърквало част от брашното, добавяйки малко вода и квас – т.е. поставяло начало на процеса.

Някога в семейната общност приготвяли значително количество хляб. На този ден се месели няколко вида тестени изделия. Обредния хляб, който има основно място на трапезата, „изписвали” с пластични изображения – слънчеви символи, стилизирани цветове, птици. Наричали го боговица или богова пита. В някои селища се изработвали и големи кръгли хлябове с украса, пресъздаваща стопански сюжети – рало, орач, овчар и т.н. Приготвяли и десетки краваи и колачи, с които дарявали коледарите. Мъжката коледарска чета започвала обиколката си в първите часове на новия ден. Във всеки дом ги дарявали с тези малки хлябове с дупка в средата. Краваи получавали и всички деца от рода.

По нашите земи са познати още редица практики, свързани с почитането на хляба като основен символ на живота. В някои райони на страната ни жените изпълнявали и следния обичай – след като привършели с приготовленията на хляб за Бъдни вечер, с ръце, покрити с тесто, те излизали на двора. Докосвали дърветата, вярвайки, че така те ще ги дарят с много плодове. Докосвали и невестите, които не можели да имат деца.

© Снимка: БГНЕС

В ранната утрин мъжете също били заети. Подготовката на бъдника изисквала доста усилия и умения. Дървото, което ще гори цяла нощ в огнището, отсичали призори. В дебелата част правели дупка, в която поставяли тамян и масло. После увивали мястото. Така „миросвали” бъдника. Според учените, този ритуал носи следи от славянски обичай, извършван в чест на предците. В много български семейства и до днес спазват тази традиция. Но в повечето домове огънят присъства по-скоро символично – в светлината на празничните свещи и във фойерверките, които започват в полунощ.

Пречистващата сила на огъня, животворната енергия на хляба, символичното присъствие на всичко, което ни е необходимо на празничната трапеза – пренесли сме ги през времето, за да ги повторим и тази година. И да ги споделим с деца и внуци, роднини и приятели, с онези, които заемат специално място в живота на всеки от нас.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..

публикувано на 30.03.24 в 07:10

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30