В празничния календар на българите от векове има цял наниз от забележителни дати, които по традиция събират цялото семейство. Разпръснати са във всички сезони, сякаш да напомнят колко е важно да не губим връзка с близките си. Именни дни, родови срещи, селски събори – все очаквани и любими поводи да се подредим около празничната трапеза. Сред всички тях с особена радост и внимание подготвяме Бъдни вечер – празник с хилядолетна история по българските земи.
© Снимка: БТА
Рождество е най-значимият празник при католиците и протестантите. Православните християни, които слагат акцент повече върху Възкресението, също го отбелязват с подобаваща тържественост. И Великден, и Рождество за тях са предшествани от дълъг пост. Точната дата, на която Спасителят се е появил на бял свят, е потънала в далечните старозаветни времена. Празникът няма установено място в календара до VІ век, когато Църквата приема датата 25 декември. Целта е да бъдат изместени древни малоазийски култове, отбелязвани на същия ден. Много преди християнството да се разпространи по българските земи, в дните около зимното слънцестоене, нашите прадеди отбелязвали раждането на новото Слънце. По-късно го нарекли Млада Бога. Имайки предвид детето Христос, те съсредоточили в този образ цялата почит към тайнството на рождеството. Езическите корени на обичая така и не пресъхнали. Следите от стародавната традиция ще открием и в съвременния български празник. Особено на трапезата, която на Бъдни вечер задължително трябва да е богата, красиво подредена и изпълнена със символи и знаци. Голяма част от традиционната обредност е посветена на семейството. Почитат се основателите на рода, закрилниците на дома, отправя се молитва за здраве и благоденствие.
Удивително е, че и в ХХІ век ще разпознаем българската Бъдни вечер по нечетния брой ястия, които слагаме на трапезата и задължителните постни храни – варено жито, варен фасул, сарми с ориз, тиквеник, ошав, чесън, мед и орехи. Не може и без сол, греяна ракия, червено вино. И разбира се – кръгла питка с паричка.
© Снимка: БТА
В миналото жените започвали приготовленията в ранна утрин, спазвайки един и същи ред. Замесването на хляба поверявали на младо момиче от рода, което все още не е сгодено. Вярвали, че ако хлябът за Бъдни вечер замеси бъдеща булка, с излизането си от дома тя ще изнесе и плодородието. Момичето сàмо разбърквало част от брашното, добавяйки малко вода и квас – т.е. поставяло начало на процеса.
Някога в семейната общност приготвяли значително количество хляб. На този ден се месели няколко вида тестени изделия. Обредния хляб, който има основно място на трапезата, „изписвали” с пластични изображения – слънчеви символи, стилизирани цветове, птици. Наричали го боговица или богова пита. В някои селища се изработвали и големи кръгли хлябове с украса, пресъздаваща стопански сюжети – рало, орач, овчар и т.н. Приготвяли и десетки краваи и колачи, с които дарявали коледарите. Мъжката коледарска чета започвала обиколката си в първите часове на новия ден. Във всеки дом ги дарявали с тези малки хлябове с дупка в средата. Краваи получавали и всички деца от рода.
По нашите земи са познати още редица практики, свързани с почитането на хляба като основен символ на живота. В някои райони на страната ни жените изпълнявали и следния обичай – след като привършели с приготовленията на хляб за Бъдни вечер, с ръце, покрити с тесто, те излизали на двора. Докосвали дърветата, вярвайки, че така те ще ги дарят с много плодове. Докосвали и невестите, които не можели да имат деца.
© Снимка: БГНЕС
В ранната утрин мъжете също били заети. Подготовката на бъдника изисквала доста усилия и умения. Дървото, което ще гори цяла нощ в огнището, отсичали призори. В дебелата част правели дупка, в която поставяли тамян и масло. После увивали мястото. Така „миросвали” бъдника. Според учените, този ритуал носи следи от славянски обичай, извършван в чест на предците. В много български семейства и до днес спазват тази традиция. Но в повечето домове огънят присъства по-скоро символично – в светлината на празничните свещи и във фойерверките, които започват в полунощ.
Пречистващата сила на огъня, животворната енергия на хляба, символичното присъствие на всичко, което ни е необходимо на празничната трапеза – пренесли сме ги през времето, за да ги повторим и тази година. И да ги споделим с деца и внуци, роднини и приятели, с онези, които заемат специално място в живота на всеки от нас.
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..