Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полазник (Игнажден)

Снимка: БТА
На двадесетия ден от месец декември, наричан просинец, от старобългарски – просияващият месец, е денят на Св. Игнат. Някога българите са празнували този ден със същите надежди и пожелания за добруване, както това правим сега на Нова Година.

Може да се каже, че Игнажден е най-старата ни Нова Година. Този ден е наричан и Полазовден, защото се празнува в чест на полаза, на късмета, който носи всяка Нова Година. На Полазовден имат имен ден кръстените с името Игнат, което по нашенски можем да преведем – огън!

Прави впечатление, че всички празници след Димитровден са в чест на очаквани придобивки. Основното обредно действие в тях цели да съхрани раждането на бъдещ плод – при хората, от земята, при стоката. Тези празници носят в себе си очакването и надеждата от Бъдната вечер, когато Дева Мария ще роди богочовека Исус.

Вечерта преди Полазовден или Игнажден стопанката реди софрата все с постни гозби и голям кравай. Този кравай на сутринта ще бъде разчупен над огнището от първия гост в къщата. Според стародавните ни народни умотворения той носи и късмета (полаза) в дома. Неговият късмет, неговото трудолюбие или мързел, неговото умение да каже добра или лоша дума ще „полазят” домочадието и късметът им през идващата година ще е такъв, какъвто е късметът на първия гост на Полазовден. Зад тези „бабини деветини”, както биха казали някои, се крие стара, прастара християнска легенда. Тя разказва, че Дядо Господ, а и Богородица, имали обичай да обикалят по хорските къщи, предрешени като просяци. Който ги дари с благост – му отвръщали с благост, а иначе – на зло куче – зъл прът!

© Снимка: БГНЕС

Вечерта преди Полазовден стопанката взема с лъжица от свареното за празничната вечеря жито и царевица, кусва малко, а останалото хвърля над огнището, та весело да хвъркат пилетата и нависоко да растат житата. А като хвърля – благославя: колкото жар в огнището – толкоз берекет през годината! Ако на Полазовден времето е ясно, през април ще е суша – твърдят народните умотворения, събрали опита на отминалите времена. Обаче, ако вали сняг на Игнажден – април ще е дъждовен и ще има плодородие.

На Полазовден стопанката прави на двора кръг от мъжовия си пояс и в този кръг захранва кокошките, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят в своите полози, защото обичаят ни задължава снесеното на Полазник яйце да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят, а всеки да донася в дома, за да е „на пълно” през цялата година.

Добре е парици да има на всекиго в джоба. Някога дюкянджията, като нямал мющерии, за да дохождат и в неговия дюкян, на Полазовден скривал крило от прилеп и глава чесън в някое кюше на дюкяна си и… веднага в магазина му се изсипвали купувачи от ранни зори до късна вечер! За вас лъжа, за стародавните ни митове – истина.

Сутринта на Игнажден стопанките метат комините и саждите. После започват да месят колаци и чакат кой ще е първият им гост и какво бъдеще носи той! С какво ще ги полази – с добро или не дай Боже – наопаки. В по-нови времена нашенци се изхитрят да канят за полазник добър и имотен човек – а щом е добър и имотен, то и полазът му ще е такъв.

Като влезе в дома, той поздравява със „Славите ли Млада Бога” и домочадието отговаря – славим. Тогава сяда край огнището, взема съчка и с нея разравя жарта и нарежда: колкото искрици в огнището, толкоз пиленца и шиленца… Пак на Игнажден се събират ергените, които ще коледуват – събират се при станеника, човек, знаещ обичаите на коледарството. И на този ден за първи път запяват „Замъчи се Божа майка”… Трапезата на Полазовден стои през целия ден. Тя е само от постни ястия.
По публикацията работи: Проф. д-р Георг Краев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30
Христо Стойчев

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..

публикувано на 18.01.25 в 09:25

Атанасовден – между християнството, обредите и вярванията

Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..

публикувано на 18.01.25 в 06:15