Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Полазник (Игнажден)

Снимка: БТА
На двадесетия ден от месец декември, наричан просинец, от старобългарски – просияващият месец, е денят на Св. Игнат. Някога българите са празнували този ден със същите надежди и пожелания за добруване, както това правим сега на Нова Година.

Може да се каже, че Игнажден е най-старата ни Нова Година. Този ден е наричан и Полазовден, защото се празнува в чест на полаза, на късмета, който носи всяка Нова Година. На Полазовден имат имен ден кръстените с името Игнат, което по нашенски можем да преведем – огън!

Прави впечатление, че всички празници след Димитровден са в чест на очаквани придобивки. Основното обредно действие в тях цели да съхрани раждането на бъдещ плод – при хората, от земята, при стоката. Тези празници носят в себе си очакването и надеждата от Бъдната вечер, когато Дева Мария ще роди богочовека Исус.

Вечерта преди Полазовден или Игнажден стопанката реди софрата все с постни гозби и голям кравай. Този кравай на сутринта ще бъде разчупен над огнището от първия гост в къщата. Според стародавните ни народни умотворения той носи и късмета (полаза) в дома. Неговият късмет, неговото трудолюбие или мързел, неговото умение да каже добра или лоша дума ще „полазят” домочадието и късметът им през идващата година ще е такъв, какъвто е късметът на първия гост на Полазовден. Зад тези „бабини деветини”, както биха казали някои, се крие стара, прастара християнска легенда. Тя разказва, че Дядо Господ, а и Богородица, имали обичай да обикалят по хорските къщи, предрешени като просяци. Който ги дари с благост – му отвръщали с благост, а иначе – на зло куче – зъл прът!

© Снимка: БГНЕС

Вечерта преди Полазовден стопанката взема с лъжица от свареното за празничната вечеря жито и царевица, кусва малко, а останалото хвърля над огнището, та весело да хвъркат пилетата и нависоко да растат житата. А като хвърля – благославя: колкото жар в огнището – толкоз берекет през годината! Ако на Полазовден времето е ясно, през април ще е суша – твърдят народните умотворения, събрали опита на отминалите времена. Обаче, ако вали сняг на Игнажден – април ще е дъждовен и ще има плодородие.

На Полазовден стопанката прави на двора кръг от мъжовия си пояс и в този кръг захранва кокошките, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят в своите полози, защото обичаят ни задължава снесеното на Полазник яйце да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят, а всеки да донася в дома, за да е „на пълно” през цялата година.

Добре е парици да има на всекиго в джоба. Някога дюкянджията, като нямал мющерии, за да дохождат и в неговия дюкян, на Полазовден скривал крило от прилеп и глава чесън в някое кюше на дюкяна си и… веднага в магазина му се изсипвали купувачи от ранни зори до късна вечер! За вас лъжа, за стародавните ни митове – истина.

Сутринта на Игнажден стопанките метат комините и саждите. После започват да месят колаци и чакат кой ще е първият им гост и какво бъдеще носи той! С какво ще ги полази – с добро или не дай Боже – наопаки. В по-нови времена нашенци се изхитрят да канят за полазник добър и имотен човек – а щом е добър и имотен, то и полазът му ще е такъв.

Като влезе в дома, той поздравява със „Славите ли Млада Бога” и домочадието отговаря – славим. Тогава сяда край огнището, взема съчка и с нея разравя жарта и нарежда: колкото искрици в огнището, толкоз пиленца и шиленца… Пак на Игнажден се събират ергените, които ще коледуват – събират се при станеника, човек, знаещ обичаите на коледарството. И на този ден за първи път запяват „Замъчи се Божа майка”… Трапезата на Полазовден стои през целия ден. Тя е само от постни ястия.

Още от категорията

За нестинарството – разказ от първо лице

Древен обичай, изпълняван от затворена общност, нестинарството от векове е обгърнато в тайни и мистика. През 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на..

публикувано на 03.06.20 в 06:35
Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Народът вярва, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.

Народни поверия и обичаи по Спасовден

Спасовден е народното име на празника Възнесение Господне, който православната църква отбелязва на четиридесетия ден след Великден. В нашата фолклорна традиция той е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат..

публикувано на 28.05.20 в 06:05

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към..

обновено на 23.05.20 в 19:12