Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Богоявление – любимият зимен празник на българите

Снимка: архив
След веселието около Нова година идва ред на един от най-почитаните християнски празници в България - Богоявление. Народът ни нарича този светъл зимен празник Йордановден. Той символизира кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан. Затова в деня преди него, на 5-и януари и на самото Богоявление, на 6-и, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет. Водата се освещава чрез потапяне на кръста, символ на победата на Иисус Христос над смъртта. Тайнството се извършва в средата на православния храм от свещениците, които четат специална молитва, на която присъстват и вярващите. След Великия водосвет се освещават и военните части, и техните бойни знамена. За първи път това е направено през 917 г. преди битката при Ахелой, където българският цар Симеон Велики разбива византийските войски. След Освобождението на България от османско иго в 1878 г. традицията продължава до 1946 г. От 1993-та, няколко години след началото на демократичните промени, тя отново е възобновена. Ритуалът се провежда всяка година на площада пред Паметника на незнайния войн в София.

Вярващите се отнасят с голямо благоговение към светата богоявленска вода. В християнската традиция именно тя е една от най-силните, най-мощните оръжия в борбата със силите на злото. Затова след празника всеки християнин отнася в дома си шишенце със светена йорданска вода и го освещава с нея. Според народните вярвания в нощта срещу празника водата спира своя ход, за да се пречисти и придобие могъща целителна сила. Затова тя се дава и на болни и немощни хора като лек. Поверието гласи още, че в нощта срещу Богоявление небето се отваря и Господ чува молитвите на всеки, който види това чудо. В цяла България празникът се отбелязва с голяма тържественост във всички храмове. След литургия свещеникът повежда енорията си към близкия извор или водоем, освещава го и хвърля в него кръста. Независимо от ниските температури, мъже и момчета се надпреварват за неговото изваждане. Съществува поверие, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще бъде добра и плодородна, а християните ще бъдат здрави. Кръстът е знамето на православната църква и когато се потопи във водата, се вярва, че по този начин тя се освещава. Тайнството се извършва със специална молитва, затова на Богоявление чрез потапянето на кръста във водоемите се освещават всички води по земята.
По публикацията работи: Дарина Григорова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Църковен календар – 2 февруари 2025 г.

На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..

публикувано на 02.02.25 в 06:00

Църковен календар – 1 февруари 2025 г.

На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик.  Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..

публикувано на 01.02.25 в 06:00

Древни находки, нови открития – археологическата 2024-а в Националния исторически музей

През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...

публикувано на 31.01.25 в 13:25