В сърцето на един от най-престижните столични квартали, в близост до правителствената резиденция „Лозенец”, се намира местността Кръста. Малцина обаче знаят, че някога това е било едно от предпочитаните за разходки места на София, където се организирали големи събори. То е на т.нар. Лозенски възвишения. А името на местността идва от каменния кръст, издигнат след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Според историците, това е първият мемориален паметник в столицата на Третата българска държава, тъй като е направен няколко месеца след освобождението на града, през май 1878 година. Кръстът е изграден по инициатива и със средства на местните жители, в памет на всички загинали за Освобождението, с благословията на Екзарх Йосиф. „Самата му форма, както и надписът върху него говорят за едно по-модерно мислене при изработката му. Тя се различава от тази на оброчните кръстове и българските надгробия от XIX век, дори в района на София”, смята Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт от Общинско предприятие „Стара София” и допълва:
В продължение на няколко години на това място столичани и селяни от витошките села се събирали там в чест на Освобождението, а на Спасовден, след литийни шествия, организирали събори и празници, свързани с Кръста. Когато първите заселници през 80-те години на XIX век започват да обработват земите на Лозенските възвишения или ги ползват за пасища, преграждат парцелите си. Тогава става невъзможно да се правят събори, а през 90-те години отпада и практиката за литийните шествия. След освещаването на Руски паметник /тогава в западната част на столицата/ мястото за разходка в околностите на София се измества към него. В същото време на Лозенските възвишения започват да се заселват все повече земеделски стопани и животновъди, а от 20-те години на XX ти век идват и преселници след войните. Те носят своята култура и нарушават традицията, с която се е почитал този паметник в началото, при неговото поставяне. Започват да свързват Кръста с оброчни ритуали и чествания.
Така постепенно върху старите лозя на София, наречени Корубаглар, израства квартал „Лозенец”. През 30-те години жители на квартала създават инициативен комитет „Св. Спас” за изграждане на нов храм, а един от тях, Манол Петров, дарява парцел в близост до Кръста. По негова воля, в двора на новия храм трябвало да бъде преместен и самият Кръст, за да се съхрани. За съжаление, това не се осъществява, тъй като в средата на 40-те теренът е национализиран. Въпреки усилията на енориашите и свещениците от разположения в долната част на Лозенец храм „Свето Преображение Господне”, собствениците на парцела не са овъзмездени с пари или с друг парцел за строителство на черква. Едва след демократичните промени казусът е решен и през 1992 година започва строителството на новия храм „Св. Мина”. Средствата за изграждането му са предимно от дарения на жителите на квартала. Но те не стигат за довършителните работи и изографисването му. Затова окончателното преместване на Кръста е отложено. Междувременно, през 2005 г. той е обявен за паметник на културата, а Институтът за паметници на културата препоръчва да бъде преместен и реставриран. „Така на 18 юли 2011 година, със съдействието на Софийска митрополия, пренесохме паметника в северната част на храма „Преображение Господне”, продължава Каталина Салтирова-Павлова:
© Снимка: Дарина Григорова
Паметникът е преместван точно четири пъти по градоустройствени причини. Най-напред заради поставянето на трамвайната линия, а след това при изграждането на бул. „Черни връх”. После строежите на сградите на „Енергопроект” и „Кинтекс” също налагат премествания. Въпреки това, той никога не е напускал района, в който е бил поставен в началото – Лозенските възвишения. Мисля си, че сегашното му място е изключително удачно. В двора на храма той заема централно място, а с едно добро осветление ще изпъква още повече. Свещениците се грижат за неговата среда, там се организират и празниците, свързани с него. Паметникът има указателна табела, която припомня къде е бил поставян, по какъв повод и кога. Затова наистина ще бъде добре, ако не се мести повече, защото е реставриран.
Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..
Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..
Наричат Света Богородица Майка на истинския Живот, която с молитвите си избавя от смърт човешките души. Тя е най-обичаната и най-прославяна след Бога, към която се обръщат всички. Църквата ѝ отдава почит на 15 август, в деня на нейното успение, когато..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..