Знаменити българи: Дико Илиев

публикувано на 05.02.13 в 12:50

Творбите на Дико Илиев и до днес са неотменима част от репертоара на десетки духови оркестри в България

Снимка: БГНЕС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Пъстър народ на зелена морава” – така Дико Илиев е запомнил празничните хорà, които в ранното си детство наблюдавал, скрит в клоните на някое дърво. Хорото е първата му любов. По-късно ще открие бляскавия звук на медните инструменти и магията на оркестровото музициране. Ще създаде десетки “духови музики”, както народът ни нарича оркестрите, разпространени предимно в Северна България. Но в началото завинаги ще остане споменът за веселата върволица, обединила в единен ритъм моми и момци, млади и стари.

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в Карлуково, Луковитска околия. Както повечето селски фамилии по онова време, семейството му живее в бедност и постоянна борба за оцеляване. Бъдещият музикант от дете помага в земеделския труд, пасе домашните животни. Един ден чува непознат тембър – до селския кладенец свири млад мъж, току-що завърнал се от армията. А чудните звуци излизат от пистон (малък тромпет). Може би е необходимо да припомним, че в края на ХІХ век у нас се появяват първите военни духови оркестри, ръководени от чужденци. В тях се обучавали стотици младежи, които след задължителната служба получавали ценен подарък – инструмента, на който са свирили. Обикновено това били талантливи народни музиканти. Така в Северна България постепенно се създават селските духови музики – т. нар. “оркестри за сватби и погребения”. Талантът на Дико Илиев, роден от това чудно преплитане на две различни традиции, създава наистина забележителни произведения. За добро или не, творбите му години наред са считани за част от фолклора ни. Звучат в националния ефир, съпровождат обществени събития и лични празненства, но името на автора десетилетия остава неизвестно. В края на живота си Дико Илиев прави равносметка: Най-голямата награда за мен като композитор е, че хòрата приемат музиката ми за народна.

Първото си хоро Дико Илиев пише в окопите. Преминал обучение в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград), едва 14-годишен е по пътищата на войната. Започнала е Балканската война, после идва Първата световна. Като редовен член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия, Дико Илиев взема участие в сраженията на Сереския фронт. Там пише “Искърско хоро” – първия си авторски опус. Годината е 1917 г., а той е на 19 г. По-късно работи в оркестъра на Военното училище в София, свири в оркестъра на Софийската опера, където е първи тромбонист. През 1920 г. се връща в родния край. Свири в оркестъра на 36-ти пехотен Козлодуйски полк, а по-късно става негов диригент. Живее със семейството си в Оряхово. Обучава млади музиканти в околните села, създава десетки формации от духови инструменти. През цялото време изучава класическа хармония, оркестрация – сам и под ръководството на чеха Александър Вейнер, от когото наследява диригентския пост в полковия оркестър.

“Майсторът”, както го наричали още приживе, създава стотици произведения. Сред тях са десетки маршове, както и модерните за времето танцови мелодии в ритъма на валс, танго, румба и др. Най-прочуто е неговото “Дунавско хоро”. Но той самият споделя, че харесва също “Наша гордост”, “Александрийка” и “Добруджанско хоро”. През 1950 г. пише сюитата за симфоничен оркестър “Танцът на жетварките”. Автор е и на още няколко китки за духов оркестър, песни и др. Творбите му и до днес са в репертоара на десетки формации – военни оркестри, общински състави. Няма официален празник, на който да не прозвучи поне един от неговите маршове.
През последните си години Дико Илиев живее в гр. Монтана, заедно със семейството на дъщеря си. Там е организирано и последното официално празненство в негова чест – поводът е 80-ата му годишнина. Отива си през декември 1984 г. Няколко години по-късно Монтана става домакин на Празниците на духовите оркестри, които носят неговото име. През 1994 г. тези празници стават събитие от национален мащаб. Провеждат се през май. Тази година, в която се навършват 115 г. от рождението на Дико Илиев, те ще бъдат особено тържествени.

По публикацията работи: Албена Безовска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!