Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Вино пият петдесет юнака

Снимка: БГНЕС

Гроздето и виното заемат почетно място не само на трапезата на българина, но и в духовния му свят. В някои апокрифи именно лозата, а не ябълката се сочи като дървото за познаване на добро и зло, което растяло в Едемската градина и станало причина за изкушението и грехопадението на първите хора. Според една легенда пък сам Господ създал гроздето, а дяволът, опитвайки неуспешно да му подражава, направил къпината. Двата плода зреят по едно и също време в края на лятото, но се вярва, че не бива да ядем къпини, преди да сме опитали грозде, за да не попаднем под властта на дявола. В народните приказки се говори за вълшебно грозде, което превръщало хората в магарета, и за друго, което връщало човешкия им облик. От това се възползвал един хитър момък, за да даде добър урок на коварна царска дъщеря, която се опитала да го измами. Чудотворно грозде има не само в приказките: и до днес в двора на Роженския манастир „Рождество Богородично” край Мелник расте стара лоза, за чиито плодове се вярва, че помагат на бездетни жени да заченат. Много поклоннички вземат от необикновените зърна, а после се връщат в манастира с дарове за благодарност.

За ритуалното значение на гроздето свидетелства и фактът, че целият цикъл на производството му е белязан с празници и забрани. Грозде не бива да се яде преди Преображение Господне (6 август). На този ден първите откъснати гроздове се носят в църквата да се осветят и оттогава яденето му вече е позволено. На празника Секновене (отсичане главата на св. Йоан Кръстител) на 29 август са забранени всички червени храни и напитки заради пролятата кръв на светеца – затова на трапезата се слагат само бяло вино и бяло грозде. Гроздоберът пък по традиция започва на Кръстовден (14 септември). Най-важно място в лозарската обредност обаче заема денят на Св. Трифон, честван на 1 или 14 февруари, когато започва зарязването на лозите. Вероятно поради близост в календара християнският светец е приел чертите на древно езическо божество, покровител на гроздето и виното от типа на Дионис. Така кроткият и благочестив младеж, загинал мъченически за християнската вяра, в народна среда получава прозвища като Трифон Зарезан и Трифон Пияния, изобразява се на иконите с косер в ръка, а празникът му е съпътстван с буйни веселби и ритуално напиване на всички участници.

Отношението към виното във фолклора е двояко, както показва и поговорката „Благословено вино, проклето пиянство”, а също и двете шеговити имена на виното „веселù къща” и „разбий глава”. От една страна виното се приема като символ на Христовата кръв, затова българинът го уважава и почита наравно с хляба. Вярва се, че с хляб и вино не могат да се правят магии: дяволите бягали от тях. Преди да пие вино, всеки е длъжен първо да се прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата. Неслучайно виното съпътства човека в най-важните моменти от житейския му път. Известно е, че сватба без вино не може, както и без хоро. Преди да влязат в новия си дом, младоженците се черпят с вино, за да живеят в любов и съгласие. За леко раждане на родилката се дава да пийне малко вино, а детето символично се запойва с вино край огнището, за да е здраво и „червенко в бузките”. Виното присъства и в обредите около смъртта – гробът се прелива с вино, за да се умилостиви земята и да приеме мъртвеца.

От друга страна, фолклорните текстове предупреждават и за опасностите, които крие прекомерното пиене, например в поговорките „И лудият бяга от пияния”, „Пиян човек – съдран чувал” или „Пила коза вино, та търси вълка да се борят”. Противоречивата природа на виното се обяснява и в легендата за дядо Ной, който насадил първото лозе. Лозовите пръчки той полял с кръв, затова и виното носи нейния цвят. Кръвта взел от три животни - агне, лъв и свиня. Ето защо, който пие по малко, става кротък и весел като агне; който глътне повечко, става юначен и страшен като лъв, а който се налива без мяра, като свиня се валя в калта и става за посмешище на всички.

Може би именно „лъвската” природа на виното е причина то да се приема като неотменен атрибут на юнаците в народния епос. Множество песни започват с началната сцена, в която юнаците седят в хладни механи и пият руйно, т. е. червено вино, преди да се отправят на героични подвизи: да побеждават лами, да се бият с опасни чуждоземци или да спасяват три синджира роби. Понякога съперничеството между героите приема формата на надпиване, а най-големият юнак в нашия фолклор, Крали Марко, е възпят като „винопиец”, който може да изпие „три бъчви вино”, като замезва с „крава яловица” и „три пещи хляб”.

Важното място на лозата и гроздето като символи на хубостта и плодородието е отразено в лични имена като Гроздан и Грозданка, Лозан и Лозанка или Лозинка, а редица села в България носят имена, свързани с виното: Винарово, Винарско, Виница, Винище, Виноград, Виногради, Виноградец.

Още от категорията

Историята на Черната сая от Горноджумайско

В средата на месец юни Регионалният исторически музей в Благоевград реши за пореден път да „отвори“ гардероба на старите българи и да ни покаже историята и трансформацията на една от най-характерните одежди на българката от края на XIX и началото..

публикувано на 16.06.21 в 11:44

Нестинарски игри за Свети Константин и Елена

Традиционните нестинарски игри са част от програмата, с която село Българи ще отбележи Деня на Св.св. Константин и Елена по стар стил – 3 и 4 юни. Празникът е знак за дълбоката връзка на местните хора с народните обичаи и повод за преклонение и почит..

публикувано на 03.06.21 в 05:45

Автентичният фолклор е на фокус в Приморско

Всички, които имат в сърцето си място за български фолклор са добре дошли като участници или зрители на Първия фестивал за автентичен фолклор „Седянка край морето“. Най-малко 100 индивидуални изпълнители и 20 групи от различни области на страната..

публикувано на 28.05.21 в 13:14