Горско Сливово бори безработицата с екологичен туризъм

публикувано на 13.02.13 в 11:25

Снимка: архив

В една от най-красивите части на Северна България, сред живописна природа, се намира село Горско Сливово. То е част от карстов район и защитена от закона територия, включена в националната екологична мрежа „Натура 2000”. Там се намират едни от най-големите и красиви пещери в България. Районът е привлекателно място не само за пещерняците, а и за всички любители на красивата природа. Само 12 километра го делят от общинския център град Летница. Някога многолюдно, сега селото се е смалило до около 600 жители. Превратностите на времето промениха много живота на хората, казва кметът на Горско Сливово Николай Тодоров, който управлява тук от 1982 г.

На разстояние 50 километра сме от Ловеч, от Плевен – на 60 км., а оттук до Севлиево са 30 км. – разказва той. По наши данни селото съществува от 1440 година, когато сме били под османско владичество.Тогава тук са се заселили и така наречените доганджии (соколари). Днес в Горско Сливово мирно съжителстват около 600 жители от два етноса – българи и турци. В селото са издигнати църква и джамия. Православният храм „Свети Георги Победоносец” е построен през 1852 година, а джамията датира още от 1586 г. Не само мен, но когото и да попитате в Горско Сливово, ще ви каже, че проблеми помежду си на етническа основа никога не сме имали. Живеем си заедно. Даже ще дам пример със себе си. От детинство до ден днешен най-добрите ми приятели са от турското население.

Само на два километра от Горско Сливово се намира уникална природна забележителност – пещерата Голяма Гарваница, продължава разказа си кметът Николай Тодоров. Това е вертикална пещера с внушителен вход и дълбочина над 40 метра. В нея се слиза по почти отвесна метална стълба. Подземната река от друга пещера, наречена Малката Гарваница, заедно с други подземни реки, се вливат в прочутите Крушунски водопади. Те са изключително красива водна картина и се посещават от много туристи, които идват, за да се радват на природата, на скалните и пещерни феномени. Няма спор, че екологичният туризъм е бъдещето за хората тук и е начин да избягнат безработицата. Преди промените към пазарна икономика в Горско Сливово имаше препитание за всеки, а в селото живееха 2400 души, спомня си Николай Тодоров. Около 1600 души са били заети в селското стопанство, други в промишлеността, в здравеопазването. Днес положението е коренно различно.

В момента се занимават основно със земеделие и животновъдство, защото цялата промишленост, която имахме тук, беше унищожена. И младите хора няма къде да работят. Безработицата е голяма. Но се намериха две крупни фирми, които наеха цялата обработваема земя под аренда. Така всичките 36 хиляди декара в момента се обработват. Изоставени са само овощните и зеленчуковите градини.

Засява се главно пшеница, по-малко царевица и слънчоглед. Младите хора са се захванали или с дребно животновъдство, или работят към фирмите-арендатори. Няколко човека са намерили препитание в Летница, където малка фирма изработва изкуствени стени за катерене. Други са постегнали къщите си за гостите, които посещават Крушунските водопади и други забележителности. През летните месеци туристите са многобройни, а невинаги има къде да преспят. Вече 4 са малките семейни хотелчета. Но в селото има още много къщи, които са подходящи за тази цел, казва Николай Тодоров. Трябва само младите хора да ги пригодят като къщи за гости. Традициите са богати, а кулинарното изкуство на жителите на Горско Сливово крие много изненади. Например, прочутата тук „Слънчева туршия” от градински зеленчуци, които се нареждат в буркани и задължително престояват първите един-два дни на слънце, преди да се приберат на хладно място. В района има възможности за селски, исторически и културен туризъм, за лов и риболов, допълва Тодоров. Да не забравяме, че една от историческите забележителности е Къкринското ханче, сега музей. Това е мястото, където Васил Левски е заловен от османските заптиета в ранната утрин на 27 декември 1872 г..

Въпросът е да се намери начин все повече хора да преоткрият красотите на този български край, завършва Николай Тодоров. А това минава и през обновяване на инфраструктурата в селото, както и на пътните артерии в района.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!