Преди 140 години, на бесило край София, намира смъртта си Васил Левски. Всяка година на 19 февруари народът ни се прекланя пред паметта му с много болка и обич. Безспорно най-ярката фигура от освободителните ни борби срещу петвековната османска власт, Апостолът има запазено място в сърцето на всеки българин. Той успява да вдъхне надежда и вяра на нашите предци, да ги обедини около святата идея за свободата. Роден е през 1837 г. в град Карлово в семейството на беден занаятчия. Учи в тамошното взаимно училище. Едва 14-годишен остава без баща. Поради недоимъка в семейството става послушник при вуйчо си Василий, който е духовник. Продължава образованието си в Стара Загора и Пловдив. Под влияние на вуйчо си през 1858 г. става монах под името Игнатий. На следващата година е ръкоположен за дякон. През 1861 г. до него достигат идеите на Георги Раковски за въоръжена борба срещу османското иго и той решава да се посвети изцяло на революционното дело. Така попада в редиците на Първата българска легия, сформирана от Раковски, целта на която е борба за освобождение чрез съвместни и съгласувани действия с други балкански страни. Редом с български доброволци участва в сраженията на сръбските части срещу турския гарнизон в Белград. Поради проявените от него ловкост и храброст е наречен Левски. По-късно той се отказва от духовния си сан. Участието му в четническото движение и във Втората българска легия го убеждава, че не това са пътищата за освобождение на България. Предприема обиколки из страната, създава комитети в много селища, обединява ги във Вътрешна революционна организация.

Ето какво разказва за ролята му в националноосвободителното движение проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”:

Левски разбра едно: че без събуждането на народа за активен политически живот и борба за освобождение едва ли може да се постигне свободата. Разбира се, не мога да отрека ролята на Великите сили, без които създаването на една нова държавност в тази част на Европа не можеше да стане реалност. Но ако заедно с това българският народ не се събуди и сам не потърси свободата си, той едва ли би могъл да я постигне. Величието на Левски се заключава в това, че той намери инструмента, т.е. Вътрешната революционна организация, организира народа, за да започне борба за своето национално освобождение.

Делото на Левски намира продължение и след неговата смърт – в Априлското въстание от 1876 г., връхна точка в борбите на българския народ за национална независимост. Бунтът е потопен в кръв. Равносметката е 30 000 убити българи, няколко хиляди изпратени на заточение, много селища са опожарени и разграбени. Жестокото потушаване на въстанието привлича вниманието на прогресивната световна общественост към България. Виктор Юго, Оскар Уайлд, Тургенев и много други интелектуалци изразяват подкрепата си за българския народ. Така се стига до Руско-турската война от 1877-78 г., която донася освобождение на България.

Трябва да кажа, че в основата на Априлското въстание лежат усилията на Левски – обяснява проф. Дойнов. – Голяма част от хората, които вдигнаха въстанието, бяха участвали в неговите революционни комитети. Освен това, когато апостолите на революционните окръзи тръгваха по места, за да организират населението за това въстание, те не създаваха комитети, а ги подновяваха. Революционната клетва вече беше положена на много места. Уставът, създаден от Левски, стоеше в основата на Априлското въстание. Апостолите, повели народа, не създадоха нов мост, а тръгнаха по него.

Идеите на Апостола не губят своята актуалност и днес. „Ние обичаме често да цитираме думите на Левски. Но не можем понякога да усетим дълбокия смисъл на неговите послания” – споделя проф. Дойнов. – Левски ни учи да бъдем толерантни, да бъдем равни – както по отношение на свободите си, така и по отношение на задълженията си. Ето какво пише той в своята „Нареда на работниците за освобождение на българския народ”: „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република… На същото това място…, в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”

Това е едно завещание, което винаги трябва да имаме предвид. Защото Левски в онова време достигна до демократичните идеи, които бяха идеи на Просвещението в Европа… – продължава проф. Дойно Дойнов. – Създаването на национални държави и на свободата: свобода лична, свобода национална – това са големите измерения на идеите на Левски, които продължават във времето. Това са най-хуманистичните идеи, завещани ни от XIX век. Те намериха продължение в нашата следосвобожденска история, живи са и днес. Аз мисля, че хуманните идеи на Апостола са една вечна основа, че посланията му са живи и днес.