Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пирин – уникалната планина

Снимка: imagesfrombulgaria.com

В деня, когато в България се отбелязва празника на виното, който съвпадна и с този на влюбените, Св. Валентин, хиляди младежи от пет големи града на страната избраха да изразят любовта си към природата в протести срещу презастрояването на Българското Черноморие и намеренията за изграждане на нови ски писти в Националния парк „Пирин”. Застъпниците на идеята за разширяване на ски комплексите в Пирин често се аргументират с голямата разлика между съществуващите ски зони в Алпите например и тези в Пирин. Докато в Алпите са изградени хиляди километри ски съоръжения, в Пирин те са само стотина.

Меродавни ли са обаче подобни сравнения?

Според учените – не. Макар и за класификационно удобство Пирин да бе прикачен към т.нар. алпийски биогеографски регион, българската планина е твърде различна от голямата европейска планинска верига, твърди доц. Асен Асенов, биогеограф. Веднага се набива на очи, че те са несравними по големина. Национален парк „Пирин” заема площ от едва 40 хил. кв.км, докато същинската част на Алпите се простира върху 180 хил. кв.км, а с предпланините стават общо към 300 хиляди, посочва ученият. Освен това, в Пирин планина няма толкова високи върхове. Средната надморска височина тук е едва 1033 м, а в Алпите тя е около 2000 м. В Алпите има освен това 82 върха над 4000 м. Оттук и възможността в Алпите ски курортите да се разполагат в по-високата част на планината и да не се засяга горския пояс. А в Пирин ски пистите са врязани в горите. Според преподавателя по биоразнообразие в СУ „Св. Климент Охридски” Росен Цонев, Пирин далеч не е типична планина от алпийски тип, а твърде уникално съчетание от различни биогеографски влияния.

Пирин е уникална планина първо по своето географско положение – на границата между Средиземноморието и континенталния климат. А от друга страна, тя е все пак доста висока – трета по височина на Балканите след нашата Рила и гръцкия Олимп. Тази особеност е позволила след края на ледниковия период по високите върхове на Пирин да намерят убежище реликтни видове растения и животни, оцелели от времето на ледниците. А пък настъпващата от средиземноморския юг флора и фауна се е смесила с тези реликти и образува днес уникален комплекс от биологично разнообразие. Ако цялата висша флора на България наброява около 4000 вида и подвида растения, без да включваме гъби, мъхове, лишеи и т.н., то една трета от тях си дават среща в Пирин планина. Пирин е всъщност най-богатата на локални ендемити наша територия. А тя е и от най-богатите планини в сравнение с всички други в Южна Европа, без да говорим за Алпите и за тези в Северна Европа, които са с по-скромно биоразнообразие. Пирин е пълен с местни ендемити като например пиринската теменуга, пиринска мащерка, пиринския мак, който, за разлика от всички други макове, е с жълти цветове и също е ледников реликт. Среща се само в най-високата, мраморната чест на планината и е уникално находище за целия Балкански полуостров. Също толкова уникална и богата е фауната на Пирин, особено по отношение на безгръбначните животни. От тях са установени около 2000 вида, много от които са регионални и локални ендемити. И не на последно място изключително богата е и гръбначната фауна на Пирин. В тази планина се срещат 40% от бозайниците и 50% от птиците на България. За опазването на популациите на редки видове като кафявата мечка, глухаря, малката кукумявка, балканската дива коза – ендемичен подвид, който е много по-различен от алпийския му събрат, Пирин е много важен. Дори много от горите в тази планина са доминирани от ендемични за Балканите или за Апенинския полуостров растения като черната и бялата мура. Бялата се среща единствено на Балканите, а черната мура може да се види и по най-южните части на Апенините. Не случайно уникалността на Пирин е оценена на световно ниво с включването на Националния парк в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.

Всичко казано дотук очертава наистина едно достойно за опазване природно богатство не само на България, но и на Европа, и на света.

Резерватът „Байови дупки – Джинджирица”, който се намира в Пирин, е най-значимото ендемитно огнище в България, посочва биогеографът Асен Асенов. – Няма друго такова съсредоточие на ендемитни видове у нас. Към него мога да добавя наличието и на другия ценен резерват „Юлен”, който е в непосредствена близост до ски зоните на Банско. И всяко бъдещо решение за нови писти трябва да бъде поставено на добра експертна основа. Всеки, който би посегнал на целостта на Национален парк „Пирин”, категорично и ясно трябва да поеме лична отговорност за това, смята ученият. Защото тази планина е по същество национален природен капитал, имащ своето значимо финансово изражение. След аграрната и индустриалната революции, които бяха движени от развитието на технологиите, сега е времето на екологичната революция, която пък прави опит да помири обществото с природата и гледа на природните ресурси като на ценен за обществото капитал, който трябва да се опазва и множи.

Капитал, който може да позволи в планината да се развива по-устойчив туризъм, който да носи повече приходи от масовия ски спорт и за по-дълго време.

По публикацията работи: Мария Димитрова-Пишо


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ремонтират ГКПП "Кулата" заради влизането на България в Шенген

Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока преди пункта. На българска територия на входа откъм „Промахон“ се изгражда нова лента с дължина 200..

публикувано на 22.12.24 в 14:50

България е готова да опазва границите си по нов начин след влизането си в Шенген

Във връзка с влизането ни в Шенген е направено обследване на всички КПП-та и се работи много активно с всички институции, които имат отговорности към граничните пунктове. Това стана ясно от изказване на служебния министър на вътрешните работи Атанас Илков..

публикувано на 22.12.24 в 13:55

Шест дълги уикенда ще имаме през 2025 година

През 2025 г. в България ще има 249 работни дни и 1992 работни часа, изчисли сайтът за данъци и счетоводство Kik info. Благодарение на официалните празници българите ще се възползват от шест дълги уикенда през годината. Такива ще бъдат дните около..

публикувано на 22.12.24 в 12:19