Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бедният Северозапад таи неподозирани съкровища

Всеки, който е пътешествал из тези места, остава изненадан от красивите, неподвластни на модерния свят гледки.
Снимка: Венета Николова
Най-бедният и изостанал регион в ЕС – с тази нерадостна слава се е сдобил северозападният дял на България. Въпреки че съживяването му, не без помощта и на еврофондовете, е един от приоритетите на държавата, безработицата, бедността и липсата на перспектива са причина за масовото му обезлюдяване. А иначе всеки, който е пътешествал из тези места, остава изненадан от красивите, неподвластни на модерния свят гледки, на старинните църкви и манастири, сгушени в полите на Балкана, както и на самобитната култура на местните хора.

© Снимка: Венета Николова

Поречието на река Искър е все още незасегнато от набезите на масовия туризъм.
Северозападна България обхваща някои от най-живописните дялове на Стара планина, които, за радост на природозащитниците, още не са презастроени с хотели, ски курорти, спортни центрове, бингозали и пр. Най-високият й връх Миджур (2168 м.) се намира в района на градовете Чипровци и Берковица, които пък са сред най-посещаваните в района. Въпреки това, местните селища не могат да се похвалят с добре развит туризъм. Тежкото икономическо положение тук си казва думата. А иначе районът е изключително благодатен за туризъм, като се започне с природните дадености. Сред планинските грамади на Северозападния Балкан си прокрадва път живописният пролом на река Искър. Районът на град Враца пък изобилства с разнообразни карстови форми и много красиви пещери, най-известната от които е благоустроената за целите на туризма Леденика. Всъщност, Искърският пролом е най-дългият в България – около 100 км. По него се вие шосе, както и железопътна линия.

© Снимка: Венета Николова

Фолклорен празник в град Монтана.
С идеята да се даде тласък на устойчивия туризъм няколко общини в района са обединили усилията си в изготвяне на проект под наслов „Уикенд в Северозапада”. Заедно с нас в проекта участват още общините Чипровци, Руженци и Чупрене с идеята да направим един общ маркетинг на дестинацията Северозападна България. Акцентът е върху културно-познавателните турове – обяснява Нели Василева от община Монтана. Според нея интерес към този китен край напоследък проявяват не само българите, но и туристи от съседни страни, като Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.

Какво могат да видят хората, които изберат да прекарат един уикенд в българския Северозапад?

Могат да пътешестват назад във времето, като например се отбият в античната крепост на Монтана – обяснява Нели Василева. – Впрочем, много хора се чудят откъде идва името Монтана, а то е именно от крепостта Монтанензиум, основана от племето сугамбри. Това е немско племе, населявало територията на нашия регион по римско време. Хората могат да посетят и историческия ни музей, който има много емблематични експонати, сред които Якимовското златно съкровище от І век, съдържащо петдесет уникални златно-сребърни женски накита. Истински вълнуващо преживяване ще им предложи и град Чипровци, където на фона на прекрасния Западен Балкан те ще се докоснат до изкуството на Чипровската златарска школа, която е от епохата на Възраждането, както и с прочутото килимарство. Знаете, че чипровските килими са уникални, защото се правят с естествени багрила и от чиста вълна. Имат специфични фигури и шарки. Във всяка има кодирано някакво послание.

© Снимка: Венета Николова

Клисурският манастир – една от най-посещаваните културно-исторически забележителности в района.
Впрочем Чипровци, някогашно оживено рударско селище, е интересна дестинация за любителите на историята. През XIV век тук се заселват саксонски рудари, наричани „латини”. Покрай тях позициите на католицизма в града непрекъснато се засилват, за което допринася и усилената дейност на францисканските монаси. За дълъг период Чипровци е седалище на Българската католическа кустодия, която включва селища и от днешните земи на Унгария и Румъния. Днес от католическото минало на града са останали следите от катедралата „Успение Богородично”, построена през 1371 г. Затова пък в Чипровци може да се посети православният храм „Св. Възнесение Христово” от 1857 г., а наблизо се намира и манастирът „Св. Йоан Рилски” от Х век – един от най-старите в България. Това е място, заредено с енергия, може би защото в обителта се съхранява костницата на избитите по време на Чипровското възстание жертви на османския поробител. Освен това, наблизо има много оброци, типични за нашия край – казва Нели Василева. Според нея наличието на старинни църкви и манастири в района е чудесна възможност за развитие на религиозния туризъм.

© Снимка: Венета Николова

Град Белоградчик е разположен в подножието на уникални скални образувания, включени в списъка на „Чудесата на България”.
В туристическите маршрути на българи и чужденци се вписват още уникалните скални образувания край Белоградчик и близката пещера Магурата с рисунки от праисторията, балнеокурортният градец Вършец с чудесните си спа центрове и вторият по големина парк в България, както и язовир „Огоста” край Монтана с възможности за водни спортове и колоездене край бреговете му. А иначе, ако реши да прекара уикенда си в българския Северозапад, човек може да отседне в местните къщи за гости и малки семейни хотелчета. Покрай икономическата кризата броят им значително намаля, но въпреки това интернет изобилства с оферти за почивка в този край.

© Снимка: Венета Николова

Праисторическите рисунки в пещера „Магурата”.
Какво могат да предложат местните хотелиери на своите гости?

Те могат да въведат туристите в една автентична среда и да им предложат неповторимо преживяване – казва Нели Василева. Те могат да ги изненадат с вкусни и пресни традиционни храни, да им покажат как се берат билки, как се доят козите, да копаят заедно с гостите си царевица или да прибират реколтата. Всичко това е голяма атракция, най-вече за чужденците.

Но едва ли е възможно, а и необходимо тук да изброим всички забележителности на този дивен край, за да се убедим в неговия уникален колорит. По подобие на 100-те национални туристически обекта, социална група, обединяваща усилията на местни ентусиасти, е успяла да систематизира най-интересните места в този облагодетелстван от природата край. Така че в мрежата вече можете да откриете и списъка на 100-те туристически обекта на Северозападна България.
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Броят на туристите през лятото може да подобри постиженията от предковидните времена

Десет процента повече летовници ще посетят страната ни през тази година спрямо 2023 г., потвърди прогнозата на ресорния служебен министър маркетинг и бизнес консултантът в туризма Константин Занков. Очаква се резултатите да достигнат и дори надминат тези..

публикувано на 25.05.24 в 13:38

Какъв е вкусът на България - кулинарията като част от туристическата ни визитка

Нашенската баница и шопската салата неведнъж са попадали в челните позиции на световни гастрономически класации. Но българската национална кухня далеч не се изчерпва с тези две ястия, нито с вездесъщите по заведенията кюфтета, кебапчета,..

публикувано на 13.05.24 в 11:10

Момчиловци – селото с 30-те параклиса, привлича поклонници от страната и чужбина

Трийсетте параклиса на Момчиловци са сред най-посещаваните туристически забележителности в родопското село по великденските празници. “ Маршрути за поклоннически туризъм водят към параклисите, които закрилят селото ”, казва кметът Сийка Суркова. По..

публикувано на 04.05.24 в 11:47