Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бедният Северозапад таи неподозирани съкровища

Всеки, който е пътешествал из тези места, остава изненадан от красивите, неподвластни на модерния свят гледки.
Снимка: Венета Николова
Най-бедният и изостанал регион в ЕС – с тази нерадостна слава се е сдобил северозападният дял на България. Въпреки че съживяването му, не без помощта и на еврофондовете, е един от приоритетите на държавата, безработицата, бедността и липсата на перспектива са причина за масовото му обезлюдяване. А иначе всеки, който е пътешествал из тези места, остава изненадан от красивите, неподвластни на модерния свят гледки, на старинните църкви и манастири, сгушени в полите на Балкана, както и на самобитната култура на местните хора.

© Снимка: Венета Николова

Поречието на река Искър е все още незасегнато от набезите на масовия туризъм.
Северозападна България обхваща някои от най-живописните дялове на Стара планина, които, за радост на природозащитниците, още не са презастроени с хотели, ски курорти, спортни центрове, бингозали и пр. Най-високият й връх Миджур (2168 м.) се намира в района на градовете Чипровци и Берковица, които пък са сред най-посещаваните в района. Въпреки това, местните селища не могат да се похвалят с добре развит туризъм. Тежкото икономическо положение тук си казва думата. А иначе районът е изключително благодатен за туризъм, като се започне с природните дадености. Сред планинските грамади на Северозападния Балкан си прокрадва път живописният пролом на река Искър. Районът на град Враца пък изобилства с разнообразни карстови форми и много красиви пещери, най-известната от които е благоустроената за целите на туризма Леденика. Всъщност, Искърският пролом е най-дългият в България – около 100 км. По него се вие шосе, както и железопътна линия.

© Снимка: Венета Николова

Фолклорен празник в град Монтана.
С идеята да се даде тласък на устойчивия туризъм няколко общини в района са обединили усилията си в изготвяне на проект под наслов „Уикенд в Северозапада”. Заедно с нас в проекта участват още общините Чипровци, Руженци и Чупрене с идеята да направим един общ маркетинг на дестинацията Северозападна България. Акцентът е върху културно-познавателните турове – обяснява Нели Василева от община Монтана. Според нея интерес към този китен край напоследък проявяват не само българите, но и туристи от съседни страни, като Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.

Какво могат да видят хората, които изберат да прекарат един уикенд в българския Северозапад?

Могат да пътешестват назад във времето, като например се отбият в античната крепост на Монтана – обяснява Нели Василева. – Впрочем, много хора се чудят откъде идва името Монтана, а то е именно от крепостта Монтанензиум, основана от племето сугамбри. Това е немско племе, населявало територията на нашия регион по римско време. Хората могат да посетят и историческия ни музей, който има много емблематични експонати, сред които Якимовското златно съкровище от І век, съдържащо петдесет уникални златно-сребърни женски накита. Истински вълнуващо преживяване ще им предложи и град Чипровци, където на фона на прекрасния Западен Балкан те ще се докоснат до изкуството на Чипровската златарска школа, която е от епохата на Възраждането, както и с прочутото килимарство. Знаете, че чипровските килими са уникални, защото се правят с естествени багрила и от чиста вълна. Имат специфични фигури и шарки. Във всяка има кодирано някакво послание.

© Снимка: Венета Николова

Клисурският манастир – една от най-посещаваните културно-исторически забележителности в района.
Впрочем Чипровци, някогашно оживено рударско селище, е интересна дестинация за любителите на историята. През XIV век тук се заселват саксонски рудари, наричани „латини”. Покрай тях позициите на католицизма в града непрекъснато се засилват, за което допринася и усилената дейност на францисканските монаси. За дълъг период Чипровци е седалище на Българската католическа кустодия, която включва селища и от днешните земи на Унгария и Румъния. Днес от католическото минало на града са останали следите от катедралата „Успение Богородично”, построена през 1371 г. Затова пък в Чипровци може да се посети православният храм „Св. Възнесение Христово” от 1857 г., а наблизо се намира и манастирът „Св. Йоан Рилски” от Х век – един от най-старите в България. Това е място, заредено с енергия, може би защото в обителта се съхранява костницата на избитите по време на Чипровското възстание жертви на османския поробител. Освен това, наблизо има много оброци, типични за нашия край – казва Нели Василева. Според нея наличието на старинни църкви и манастири в района е чудесна възможност за развитие на религиозния туризъм.

© Снимка: Венета Николова

Град Белоградчик е разположен в подножието на уникални скални образувания, включени в списъка на „Чудесата на България”.
В туристическите маршрути на българи и чужденци се вписват още уникалните скални образувания край Белоградчик и близката пещера Магурата с рисунки от праисторията, балнеокурортният градец Вършец с чудесните си спа центрове и вторият по големина парк в България, както и язовир „Огоста” край Монтана с възможности за водни спортове и колоездене край бреговете му. А иначе, ако реши да прекара уикенда си в българския Северозапад, човек може да отседне в местните къщи за гости и малки семейни хотелчета. Покрай икономическата кризата броят им значително намаля, но въпреки това интернет изобилства с оферти за почивка в този край.

© Снимка: Венета Николова

Праисторическите рисунки в пещера „Магурата”.
Какво могат да предложат местните хотелиери на своите гости?

Те могат да въведат туристите в една автентична среда и да им предложат неповторимо преживяване – казва Нели Василева. Те могат да ги изненадат с вкусни и пресни традиционни храни, да им покажат как се берат билки, как се доят козите, да копаят заедно с гостите си царевица или да прибират реколтата. Всичко това е голяма атракция, най-вече за чужденците.

Но едва ли е възможно, а и необходимо тук да изброим всички забележителности на този дивен край, за да се убедим в неговия уникален колорит. По подобие на 100-те национални туристически обекта, социална група, обединяваща усилията на местни ентусиасти, е успяла да систематизира най-интересните места в този облагодетелстван от природата край. Така че в мрежата вече можете да откриете и списъка на 100-те туристически обекта на Северозападна България.
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Гл. ас. Радослав Йорданов: Няма как да опознаеш Дунава, ако не се "гмурнеш" в него

Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...

публикувано на 14.08.24 в 09:45

Възстановен е мостът на Кольо Фичето в град Бяла

След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи.  Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..

публикувано на 11.08.24 в 09:10

Безплатните турове на Open Vratsa, които разкриват красотите на Враца и на Врачанския Балкан

От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..

публикувано на 09.08.24 в 12:30