Една от уникалните находки на миналия археологически сезон е свързана с разкопките на Плиска, столица на България от края на VІІ до края на ІХ век. Става дума за 20 малки, кръгли стъклени плочки. На пет от тях е изобразена по една златна мъжка фигура. Тя е на воин, ограден с лозници. На една от плочките мъж държи за ръка жена, облечена в хитон. Фино изработените изображения са запечатани отгоре с втори стъклен кръг. Малкото съкровище засега няма открит аналог в света. Намерено е в основите на каменната арена на Плиска. Съдейки по костюмите на персонажите, учените смятат, че те са свързани с Изтока, и по-точно с Омаядския халифат. Ето какво разказва в интервю за Радио България археологът д-р Андрей Аладжов от екипа, открил средновековните стъклени уникати:
© Снимка: Венета Павлова
Знае се, че България по това време, в ранното Средновековие, е имала връзки с Омаядския халифат. Едно от най-големите доказателства за това е дворецът на хан Крум в центъра на Плиска, който наподобява планировката на палатите на омаядските принцове в пустините. Тази находка е още едно потвърждение за културните влияния между двете могъщи по това време държави: България и Халифата. Тя се датира в началото на Х век. Има вероятност предметите да са изработени и в Константинопол. По това време тази технология, прекъсната след края на Римската империя, се възражда в града край Босфора. Артефактите обаче не са направени в България, тъй като изключително сложното инкрустиране на златна човешка фигура между два вида стъклени пулове не е практикувано у нас по това време. Един от косвените доводи, които ни насочват към източния произход на тези вещи, е, че окисите, които са използвани за направата на стъклото, са много редки и се използват именно на изток – в Иран, в Египет и в Сирия.
Старата българска столица Плиска се проучва от археолози вече над 100 години. За някогашното й величие свидетелстват останки от мощната крепостна стена, от внушителната базилика, от Големия и Малкия дворец. Както посочва обаче Андрей Аладжов, средновековният град е беден на предметни находки, защото неговите жители са го напускали организирано, с вещите си, при преместването на столицата в Преслав. Неслучайно при дългогодишните разкопки са открити едва 10 златни монети, шест от които пак на каменната арена. Откриват се и стрели, ножове, боздугани, костени игли, бронзови копчета – все неща, които не са скъпи и могат да бъдат оставени. На фона на тази оскъдица изящно изработените стъкълца са истинско чудо.
Защо е било необходимо създаването на нова столица? Най-силният аргумент за това е смяната на религията, приемането на християнството в ІХ век. Хановете, станали князе, искат да скъсат със старите вярвания, със свещените места на прабългарите, а Плиска имала четири капища. Новата столица Преслав била строена като християнски град, с църкви и манастири. Камъните от могъщите сгради и укрепления на Плиска през вековете били използвани за градеж на нови постройки в съседни селища. Но и днес това, което е останало от тях, е впечатляващо.
Строителството в Плиска е едно от най-загадъчните събития в ранното Средновековие. Плиска е издигната през т.нар. „тъмни” векове за Европа – от VІІ до ІХ век – казва Андрей Аладжов. – Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни. И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости. Тя е своеобразна реминисценция на градовете от късноримския период. Най-вероятно внушителният й каменен облик е плод на настъпателната политика на хан Крум, който има финансов и строителен ресурс да построи такъв огромен град – най-големия в Средновековна Европа по това време.
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..