Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикалните пътешествия на Анжела Маджарова

Снимка: личен архив

„Легендите разказват, че арфата е божествен инструмент. И това не е случайно” – казва Анжела Маджарова. Тя свири в камерни и симфонични формации, гост-солист е на престижни оркестри по света.

Още в началото на музикалното си образование Анжела е преминала през няколко престижни школи. Паралелно с обучението си в Националното музикално училище и Националната музикална академия в София, няколко години е в състава на Младежка филхармония „Пионер”. Там работи под ръководството на големия наш диригент Влади Симеонов. Той често кани за солисти на „Пионер” известни имена от световната сцена. С младежкия оркестър пътувахме непрекъснато – спомня си тя. Бяхме в САЩ, Мексико, Франция и Швейцария. Да се докоснеш до тези култури в ранната си възраст, да бъдеш посланик на родната си култура – това е неоценима възможност, но и отговорност.

От години Анжела е артист на свободна практика. Сътрудничи си с различни музиканти и състави по света. Гърция, Кипър и Бразилия са само част от посоките на нейните музикални пътешествия.

© Снимка: личен архив

През последните три години гостувам в Бразилия на Международния фестивал на арфата. Провежда се в Рио де Жанейро. Атмосферата е много приятна, събират се арфисти от цял свят. Доста време бях постоянен гост и на Солунския симфоничен оркестър в Гърция. А миналата година ме поканиха и в Операта в Атина, където участвах в нови проекти, представящи съвременна музика. Често пътувам до Кипър. Имаме дългогодишно сътрудничество със Симфоничния оркестър на страната. В края на 2012 г. там записахме диск, заедно с флейтистката Вирджини Бов – французойка, която живее и работи в Кипър. Албумът включва целия цикъл „История на тангото” от Астор Пиацола, както и няколко пиеси на Клод Дебюси, сред които „Следобедът на един фавн”. Издаде го кипърска фирма, която прояви интерес към нашите изпълнения.

Преди дни Анжела се завърна от Австралия, където има договор за концертна дейност. Какво й дават тези постоянни срещи – ето и отговорът:

Това е част от ежедневието в нашата професия. Може би едно от най-големите преимущества е именно това сътрудничество с различни оркестри, опознаването на различни музикални школи. Невероятно обогатява и контактът с публиката в тези страни. Всяка аудитория реагира по свой начин, което дава допълнителна дълбочина на изпълненията ни. Реакцията на слушателите в залата е най-добрата „акустика” за мен, помага ми да дам максимума от себе си. Предпочитам да свиря на своята арфа. Когато е възможно да достигна по земя до мястото на концерта, я превозвам с колата си. Но когато се лети със самолет, свиря на инструмента, който ми предоставят организаторите. Ние сме като пианистите, адаптираме се навсякъде.

Първият ми договор за чужбина беше с Радиооркестъра и Операта в Сараево. Една година работих там, но започна войната и реших да се върна в България. Оттогава непрестанно пътувам по света. Арфата, заедно с перкусиите, е един от най-древните инструменти – продължава Анжела. Познат е още в зората на човешката цивилизация. Приемали ефирния му звук за божествен мост между Земята и небесата. Не са случайни тези легенди, които разказват, че богове, крале и кралици, музи и феи са свирили на арфа. Всеки, който е присъствал на концерт със соло арфа, е усетил интимната атмосфера, която създава тембъра й. И е останал влюбен в тази музика.

През последните няколко години Анжела посвещава доста време за популяризиране на музиката за арфа. Подготвя образователни програми за различни възрастови групи.

Първият такъв концерт беше за столичната концертна поредица „Сцена Академия”. Нарекохме го „История на арфата, разказана в думи и музика”. Подобен проект, но за по-широка аудитория направихме във Варна, заедно с флейтистката Ивона Недева. А в Кипър подготвих подходяща образователна програма на английски език за средните училища. Последната ми среща с детска публика беше на коледен концерт, организиран по проект на диригента Максим Ешкенази за „Фортисимо фамилия”. Децата реагираха спонтанно, идваха при нас на сцената, дори се опитваха да свирят с нас. Получи се много симпатична програма.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В "Книга на песните на ЕС" може да се чуят 6 български вечни песни

Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА.  Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..

публикувано на 06.11.24 в 13:25

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..

публикувано на 06.11.24 в 08:45

Kottarashky представя филма "Балканска черна кутия" и концерт в Берлин

Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..

публикувано на 05.11.24 в 10:15