Млад, див, госпòдски, еньовденски, нестинарски… Много са имената на огъня във фолклора ни, много са и превъплъщенията му в нашите обреди. Но значението му винаги е едно и също – да пречисти и да дари светлина.
Огънят има магическа сила – предпазва от болести и зли духове, пропъжда ги надалече, предпазва от градушка. С въглени, свещ или горящи главни се извършва освещаване на дома, на дрехи и предмети. Осигуряването на дървата за огъня е задължение на мъжа. Събирането на съчки за разпалването – на децата и жените. Според поверието огънят в една къща никога не бива да угасва. В противен случай нищо добро не очаква хората, които живеят в нея. Поддържането на този постоянен процес е поверен на стопанката на дома. Всяка вечер тя грижливо покрива въглените с пепел от огнището, за да може да разпали новия огън в ранната утрин на следващия ден. Запалването на първия огън в нов дом винаги е придружено от специален ритуал. Извършва го най-възрастната жена, като едновременно с това нарича за здраве и много деца, за плодородие и сговор.
Огънят е особено важен елемент в някои лечебни практики, свързани с леене на куршум, гасене на въглен при баене. До главата на родилката някога оставяли запален огън, който поддържали до 40-я ден – срока, за който се вярва, че младата жена и детето й са изложени на опасност от посегателства на невидими вредоносни сили. Отново през този период родилката изнасяла със себе си горящи въглени, ако се налагало да излезе извън дома след залез слънце – т.е. след като е изгаснал „небесният огън”. През огнено пречистване символично преминавали и дрехите на малкото дете, случайно забравени под нощното небе. Съществуват и редица обичаи, при които хората прескачат огньове с вярата, че това носи здраве. Обредните селски огньове са широко разпространени през мартенските празници. Още на 1 март – деня на Баба Марта, изгаряли всички стари и непотребни вещи. През март са и празниците Младенци (11 март) и Благовещение (25 март), когато с огън се гонят символично змии, гущери, вредни насекоми. Тези неприятели на къщата и полския труд пропъждали и на Еремия (1 май). В навечерието на празника, веднага след залез слънце, невести, моми и деца обикаляли къщата и двора. Както и на Благовец, те произнасяли заклинателни формули. При това – произвеждали силен шум с помощта на маши, ръжен и пр. железни предмети, също преминали през огън. На много места палели огньове и ги прескачали.
Пролетните огньове също предпазват, пречистват и подготвят за плодородието през лятото и есента. Най-известният огнен обичай по това време на годината е Заговезни. В някои краища на страната вдигали високо горящ кош, катранен мех. Другаде въртели в кръг òратник – пръчка, разцепена в единия край. Там слагали слама, която запалвали. Пламъците, които хвърлят в нощната тъма всички тези горящи предмети, напомнят за слънцето и представляват своеобразна „слънчева магия” – почит към обожествяваното небесно светило и начин за усилване на неговата мощ.
Обредни огньове има още на Еньовден, на празника на Св. Св. Константин и Елена в Странджанско. Особена сила има огънят, който гори в огнището на Бъдни вечер. Дори пепелта от него е лековита.
Наред с почитанието към огъня като съзидателна сила, народът ни е практикувал обичаи, предназначени за предпазване от разрушителната сила на природната стихия. През лятото – на Павльовден, Илинден и през т.нар. Горещници се извършвали ритуали за защита от пожар. На тези дни съществуват и редица забрани за определени трудови дейности, включително и за палене на огън.
Веднъж годишно във всяко селище се извършвал обичаят „захващане на нов огън”. Наричан е още див, жив, господьов или дървен огън. Първите български етнографи са описали тази практика в много райони на страната. На някои места ритуалните действия се извършвали от двама братя близнаци, или от най-малкия и най-големия брат в семейството, но задължително с живи родители. Според поверието огънят сам пада от небето на третия ден от Горещниците (17 юли). Затова „захващането” се прави на този ден. Тогава почиствали всички огнища в селището. Новия огън добивали чрез триенето на вретеновидно парче лесково дърво, поставено върху две липови пръчки. Лесковия къс увивали с въже. Всеки от мъжете държал единия край. Часове наред въртели вретеното в различни посоки, докато се появят първите искри. За разпалване използвали прахан – специално обработена дървесна гъба. След това всяка домакиня отнасяла при пълно мълчание разпалени въглени до дома си. Този обичай се изпълнявал и при появата на епидемия по хората или животните.
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..