През този месец се навършват 135 години от рождението на големия български скулптор Андрей Николов. Той е сред онези майстори в българското изкуство, които създават представата за него, оставяйки след себе си знакови творби. Нещо повече, Николов вае европейски по дух произведения, съизмерими с най-доброто в развитието на скулптурата през XX век.
Той е роден в град Враца, в семейството на беден обущар. Записва се да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище, открито през 1896 година. Завършва скулптура през 1903-та. Още в същата година, по препоръка на преподавателя си Борис Шатц, заминава да продължи образованието си в Париж. Там четири години учи при прочутия скулптор Антонен Мерсие в Академията за изящни изкуства. По това време в града на Сена място под слънцето си оспорват различни течения: т.нар. салонна скулптура, импресионизмът на Роден и Бурдел, тенденцията към модерна опростеност на формите при Майол... Сред това многообразие Андрей Николов търси собствен път. Волята му за работа и талантът му са оценени – негови произведения са поканени в годишния Салон на френските художници. А Роден, виждайки произведенията му, ще каже: „България е малка за този автор!”
След завръщането си в родината Андрей Николов създава един уникален монумент, който днес се намира на площада при гарата във Видин. Жителите на града го наричат Скърбящия воин. Посветен е на жертвите в Сръбско-българската война от 1885 г. Английски журналист, посетил Видин, пише по този повод: „България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен...”
В периода 1910-14 г. Андрей Николов преподава в Държавното художествено-индустриално училище в София, днес Национална художествена академия. През 1914 г. скулпторът е изпратен в Рим, за да наблюдава подготовката на клишета за гербови марки, поръчани от българската държава. Там го заварва Първата световна война. Във Вечния град Николов ще остане до 1927 година. Както посочва изкуствоведът д-р Николай Бошев, в редица изложби творбите му се радват на особено внимание, а авторитетни италиански критици откриват в „неговите поетични мраморни изваяния съвършенство, присъщо само на големите майстори”. В Италия скулпторът работи неуморно, създава серия от портрети, но също и изпълнени с поетика творби като „Дух и материя”, „Копнеж”, „Детски сън”... В ръцете му мраморът оживява, изваяните от него образи сякаш дишат.
През 1927 Андрей Николов се завръща в България. От 1931 до 1940 е професор в Художествената академия. От 1937 е и неин ректор. Умира през 1959 година, оставяйки богато скулптурно наследство. Създал е бюстове на български майстори на перото като Иван Вазов, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, Елин Пелин, Кирил Христов... На известни политици като Стамболийски, Александър Малинов и Иван Евстратиев Гешов... Негов е и внушителният бронзов лъв пред Паметника на незнайния воин в София.
Днес в неговия дом-ателие в столицата се намира Центърът за култура и дебат „Червената къща”. Той организира различни програми в областта на обществено-политическото развитие, на изкуството, културата, образованието. В него има и постоянна експозиция с творби на Андрей Николов, озаглавена „Духът намира тялото”.
Снимки: архив
На 21 март Православната църква възпоменава св. Кирил, епископ Катански и преподобни Иаков Изповедник, епископ. Свети Кирил бил родом от Антиохия и ученик на св. апостол Петър, който го поставил за Катански епископ в Сицилия. В поверената..
На 20 март честваме паметта на преподобните отци, избити през VІІ век в манастира “Св. Сава” в околностите на Йерусалим от сарацините. От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно били подлагални на нападения от сарацини. Те не щадели..
На 19 март честваме светите мъченици Хрисант и Дария, както и мъченик Мариан, дякон. В ІІІ век, при гоненията на християните, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави сина си Хрисант за възпитание и..
На 11 март отбелязваме паметта на свети свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Свещеномъченик Антипа бил ученик на свети апостол Йоан..
На 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо –..
Днес се навършват 46 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. През 1979 г. на днешния ден в 20,34 ч. московско време в..