Салата от пресни репички и марули, няколко вида супи, гозби с телешко и пилешко месо, десерти от йогурт, ягоди и малини, пресни плодове. Менюто се предлага от космическия „ресторант”, дело на българските учени, а консуматори са астронавтите от орбиталните станции. Те са щастливците, които първи са пробвали вкуса на космическия зарзават от българската небесна оранжерия СВЕТ.

Още през 1990 г. българските учени доказват, че научната фантастика вече е реалност. Защото растенията могат не само да летят, но и да се възпроизвеждат на космическите станции. След дългогодишни неуспешни опити от страна на руснаци и американци, българските учени успяват да направят оранжерия за четири вида пресни зеленчуци, като червени репички, вкусни зелени салати и др. С развитието на програмата МИР-НАСА от 1992 до 2000 г. втората генерация на оранжерията ражда дори житни кълнове. За пръв път в космически условия българските учени успяват да получат житни класове и от тях пшенично зърно. Самата оранжерия летя десет години в Космоса. Така човечеството направи първите си стъпки за осигуряване на прясна храна в дългия две години път до Червената планета. И не само това. Когато човекът започне да „опитомява” Луната, ще има нужда от зеленчуци. А зелената градинка ще бъде осигурена от българските космически оранжерии.

Сарми с лозов лист и телешко месо, супа топчета или гулаш, мусака, боб по манастирски, гювеч с месо…Това също е част от космическото меню на българските учени. То включва още кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, ягоди, праскови, ябълки, кайсии, пъпеши и др. Защото България е известна сред космическия елит и с производството на храни за астронавтите. Повече от 27 вида космически храни се произвеждат у нас, които се ползват не само в безтегловното пространство, но и от експедициите до Антарктида и Хималаите. За да се превърне една супа в сухо пакетче, тя се обработва по специална технология чрез сублимация. Замразява се до минус 35 градуса и се изсушава, но хранителните свойства се запазват. Всъщност това е хранителен концентрат без влага, който се приготвя от истински пресни продукти, без консерванти и оцветители. Супата се затваря херметически в трислойно алуминиево фолио и е готова за полет. Когато космонавтът огладнее, той я полива с вода и вкусът се възстановява. Същото се отнася и за другите вкусни гозби, плодове и зеленчуци. Майстор-готвачи са учените от Института по криобиология и лиофилизация към БАН, които могат да приготвят над 50 вида храни за космонавти. Те могат да се смилат и да се правят на таблетки, а ако няма вода, да се хрускат като солети. В менюто има много плодове и зеленчуци, а месните ястия са само с телешко и птиче. Защото космическата диета забранява свинското месо, поради високия стрес в космическото пространство и опасността от вдигане на холестерола.

Има и още едно важно за космонавтиката постижение на българските учени. Преди 28 г. у нас се разработват първите пробиотични храни с Lactobacillus bulgaricus, предназначени за космическата програма „Интеркосмос”. Това е млечно-киселата бактерия, характерна за българското кисело мляко. До 2000 г. тези продукти са били класифицирани като секретни и са произвеждани като специални храни.

В далечната 1979 г., когато в Космоса лети първият български космонавт Георги Иванов, българските учени го изпращат с експериментален пакет с изсушени плодове, ядки и лютеница. При полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. има вече разработени 25 вида ястия, супи, десерти. Защото в Космоса се яде по четири пъти дневно – две закуски, обяд и вечеря.

12 април – Международният ден на космонавтиката, е повод да се чувстваме горди с членството си в елитния клуб на космическите държави. Страната ни се включва в космическите програми още през 1969 г. Оттогава досега са направени над хиляда разработки, летели в Космоса. България става 18-aта по ред космическа държава в света и шестата страна, изпратила свои космонавти в орбита, и то двама. Освен това, страната ни е трета в света, след САЩ и Русия, изпратила храни в Космоса.

Палмата на първенството обаче остава у нас с разработването на зеленчукови градини. Защото България първа в света отгледа в космически условия истинско жито, вкусни репички и крехки зелени салати чрез уникалната си космическа оранжерия.

Фотоколаж: Вергил Митев