Ако решим да започнем разказа за Петър Ступел с някоя от най-популярните мелодии, създадени от него, ще срещнем сериозна трудност. Защото те са много. Поне няколко поколения българчета са започвали деня си със „Зайченцето бяло" и заспивали с телевизионния „Сънчо”. А след това са раснали с песничките от „Таралежите се раждат без бодли", с мелодията на хармониката от филма „Точка първа от дневния ред", с мюзикълите „Старинната монета" (първи по рода си в киното ни) и с „Баща ми бояджията". Както и с незабравимата тема от сериала „На всеки километър" (пак първи по рода си) и с топлия глас на Георги Минчев, пеещ „Снегът на спомена". Изреждането може да продължи още дълго, защото Ступел беше човек, който имаше усет да пише естествено и трогващо. Помагаше му божията дарба, доброто образование, както и чисто човешката незлобливост и толерантност. През месец април 2013 г. се навършват 90 години от рождението му. Това е повод да си припомним пътя му и някои от прекрасните мелодии, които ни завеща.
Петър Ступел се родил в музикантско семейство. Около него непрекъснато се свирело и пеело. От съвсем малък се влюбил в операта, ходел всяка седмица да гледа и слуша. Започнал и да свири на пиано, това се превърнало в нещо изключително важно за него. Сигурно и заради добрите учители, с които работил – Мара Балсамова и Андрей Стоянов. За този важен период Ступел казва: В обучението ми имаше нещо, което ми се струва, че липсва днес в атмосферата между музикантите – създаваше се любов към музиката въобще. В Музикалната академия това специално отношение продължава да се развива и задълбочава, за което си има и причина. Той попада в силен, изключителен випуск от млади талантливи люде, отворени един към друг, готови заедно да вървят и израстват. Нищо, че са били различни като характери и естетически виждания. Ето как си спомня за тях Ступел: Основното за нас бе обичта към музиката; способен ли си да я правиш или не. Никой не се сърдеше, всеки знаеше мястото си.
Ако изредим имената на тези млади хора, ще стане ясно защо отрано са показвали такава зрялост и толерантност. Просто са били много надарени, с чувство за достойнство, без грам завист, без комплексите, които обикновено спъват посредствените. Сред най-близките на Петър Ступел са Александър Райчев, Константин Илиев, Боян Лечев, Добрин Петков, Лиляна Барева. И учителите им са били все видни личности. Достатъчно е да се спомене Панчо Владигеров – неговите важни съвети решително повлияли развитието на бъдещия композитор. Именно той го отказал да пише партитури, без да се е изучил.
Годините са тежки, следвоенни. Въпреки това младите музиканти, сред които е и Петър Ступел, се захващат с всякаква работа. Разказва как са помагали на Любомир Пипков (тогава директор на операта): преписвали ноти, най-вече революционните му песни и ги размножавали. А Ступел участвал и в т. нар. „Стършелови спектакли", с весели песни и стихове – там свирел на акордеон. Помагало му това, че още от училище изпълнявал по забави различни танци по слух. Но особено важна за него в тези първи години на музикалните му професионални занимания се оказва работата в Националното радио. Петър Ступел с удоволствие разказваше как е станало това.
Така се случи, че с Александър Райчев през 1947 г., още студенти, срещнахме Арсени Лечев (Тогава той беше директор в радиото.) Казва ни: „Сега в детската редакция се правят реформи, организират се нови звена. На Леда Милева й е възложено да я оглави и тя търси музикант. Аз й споменах, че в академията има двама младежи – единият свири, другият пише". Та отидохме при нея, представихме се. „Вярно – каза тя, – имам нужда. Но търся един човек." Ние бяхме категорични: можем само двамата. Така работехме няколко години, с една заплата – деляхме си я. Така се ражда една от най-известните песни на Петър Ступел. Тя е написана за броени минути, а е жива вече десетилетия.
„Зайченцето бяло” е един невероятен пример – казва Ступел. – Мислил съм, че пиша песен, която въобще няма да остане. В това бях абсолютно сигурен. Но за мен и досега остава неизвестен начинът, по който една песен може да добие такава популярност. Ступел обаче прави много важно допълнение:
Тук има нещо друго: текстът! Специално в областта, в която съм работил най-много – песента, – текстът води. А Ступел имаше безупречен вкус по отношение на поезията. Не правеше компромиси, избираше смислени и красиви текстове. Така беше не само в детските песни, а във всички други жанрове – в кино, театър, естрада... Върху стихове на Джани Родари, прелестно преведени от Валери Петров, Петър Ступел създаде и един прекрасен цикъл от песни – „Продавач на надежда”. Музика, която много точно очертава характера, духа, настроението, присъщи за композитора. Мекота, топлина, подкупваща простота и искреност – това ни даряваше Петър Ступел със своите произведения. Затова и толкова много от тях се запомниха.
И още един щрих към портрета на Петър Ступел. Той споделя:
Много хора казват: някога пишеше естрадни песни, станаха шлагери, сега защо не пишеш? С това, което ще кажа, мога да вляза в известно противоречие, но то е само привидно. Аз съм автор, който работи в областта на масовите жанрове – музика, която се изпълнява за много хора. Но когато в една музика се усети елемент на индустриализация – тя престава да ме привлича.
Днес, спомняйки си за Петър Ступел, е редно поне в най-едри щрихи да очертаем пътя му, който той измина спокойно, в съгласие със себе си. Измина го без пози и претенции, не беше славолюбив. Опитваше се винаги и за всичко да запазва справедлива оценка – за другите и най-вече за себе си. Работил е цели 15 г. в Ансамбъла на Народната армия. Преценил, че там ще му е най-спокойно и ще има добра възможност за работа. Така се и оказало. После зае директорско място в Националната телевизия. Направи много добри дела за каузата на „голямата” музика. А от 1980 г. до края на живота си (1997) беше Директор на фестивала „Софийски музикални седмици”. Много обичаше тази своя работа, приветстваше ни в залите като свои лични гости, винаги елегантен. Вълнуваше се как ще се посрещне един или друг концерт. Ето и какво казваше за тази си работа: Аз и преди съм имал възможността да бъда на големи музикални събития. Но сега е друго. Не запазваш впечатленията само за себе си, а влагаш усилия да направиш така, че хубавото да го покажеш и на другите.
Такъв беше Петър Ступел – почтен и щедър. И времето му се отблагодарява с това, че продължава да пази спомена за многото му красиви песни и мелодии, създадени за малки и големи, създадени с талант и любов.
Папи Ханс е артистичното алтер его на Константин Трендафилов – за някои пеещ поет, според други - пишещ певец, но безспорно комплексен артист. Като автор и изпълнител Папи Ханс извървя дълъг път от закачливия хит "Кекс", който го направи известен..
Появила се на българската музикална сцена още в началото на 80-те години на ХХ век, през 90-те Ирина Флорин се превърна в една от емблемите на родния поп жанр. Най-новата ѝ песен, озаглавена "По-близо", отново разказва история за любовта. И, типично..
Любо Киров ни представя най-новия сингъл от своя албум "Ново сърце". Това е рок експлозия, озаглавена "Последното решение". И тук по музиката Любо отново работи с китариста и музикален продуцент Ангел Дюлгеров, който е и автор на аранжимента , а по..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху..