120 години от рождението на Елисавета Багряна

„Как ще спреш ти мене – волната” – всеки ценител на поетичното слово у нас ще разпознае в тези думи окриления дух на поетесата Елисавета Багряна. Така е озаглавена и изложбата, посветена на 120-ата годишнина от рождението й. Световноизвестната българка е родена на 29 април 1893 г. Откриването на експозицията е в навечерието на Нощта на музеите в Регионалния исторически музей в Пловдив на 17 май. Този интересен артистичен проект се осъществява от Националния литературен музей с директор Катя Зографова. Ето какво разказва тя в интервю за Радио България:

Изложбата включва цялото обработено документално наследство, което притежава Националният литературен музей. Това е изключително богата кореспонденция с известните интелектуалци Роже Бернар, Андре Мазон, Морис Карем, с Изидор Цанкар – словенския любим на Багряна, Жорж Папазов, Петър Увалиев. Това са нейни приятели и почитатели по света, с които тя е общувала и е била един великолепен културен дипломат на България. Могат да се видят първите издания на книгите й. Имаме и няколко ценни нейни вещи, които са най-интересни за публиката, особено за по-младата. Имаме уверението на внучката на Багряна – Лиза Шапкарева, че с една по-голяма застраховка ще бъдат изнесени за първи път великолепните портрети на поетесата. Сред тях е огромно живописно платно на художника Иван Табаков, на което тя е в бална рокля. Макар и много популярна, тази картина никога не е напускала интериора на дома й. Ще може да се види и картина, рисувана от Милка Пейкова по ранна снимка на Багряна в бяла рокля, когато е била учителка в провинцията. Ще има и портрет от словенския класик Божидар Якац, на който поетесата е в профил.

Портрет на Елисавета Багряна от Иван Табаков.

Според г-жа Зографова чрез изложбата посетителите могат да се запознаят не само с атмосферата в дома на Багряна, но и с пътешественическия дух на тази „вечна скитница”. Превеждана на тридесет езика, общувала с най-значимите световни творчески личности на своето време, поетесата пътува много често:

За мен като изследовател това е най-интересният мотив в творчеството на Багряна, споделя Катя Зографова. Още с дебютната си книга „Вечната и святата” от 1927 г. тя самата се превръща във вечната и свята поетеса на България. Втората й книга „Звезда на моряка” от 1931 г. обаче за мен е удивителна, защото там виждаме, че Багряна по дух е и мореплавател, откривател, изключително смел пътешественик. Носила е в себе си тази древна, както тя я нарича, скитническа кръв. Това, което откриваме в нейното класическо стихотворение „Амазонка”, е едновременно и много старо, и много модерно усещане за динамиката на света. Ние виждаме амазонката, полетяла не със своя хвъркат кон, а със самолет. Елисавета Багряна е първата българка, която се качва на пътнически самолет. Пътуването, и то рискованото, смелото пътуване, се превръща в нейна тръпка. Виждаме я да лети към Париж, към Венеция. Тази амазонка години по-късно пише поема за една жена – капитан на кораб за далечни плавания, разказва още директорката на Националния литературен музей.

Издигнала в култ пътешествието както в своето творчество, така и в житейския си път, поетесата открива за себе си и за своите читатели магията на близки и далечни земи. В Бразилия тя се среща с българина Педро Русев, бащата на днешния бразилски президент Дилма Русев. И може би не е случайно, че при посещението си в България, когато отива в родния град на своя баща Габрово, г-жа Русев рецитира посветеното му от Багряна стихотворение „Шепа сняг”. Френският град Бретан е друго поетично убежище, в което майсторката на перото намира вдъхновение. Ето как Катя Зографова тълкува посланията на Багряна, закодирани в цикъла, посветен на Бретан:

Именно на брега на Атлантическия океан, в този отдалечен от България край на света, Елисавета Багряна е наситила една много дълбока българска национална потребност. Съчетала е номадството, идващо от древните българи, с култа към виното, наследен от траките по нашите земи. Багряна е невероятна еманация на най-дълбинните български същности. За мен тя става все по-интересна, тъй като ние днес сякаш сме загубили своята идентичност и чрез такива фигури като Елисавета Багряна с нейната атавистична природа можем да преоткрием себе си.

Лични вещи на Елисавета Багряна. Експонати на НИМ.

Тръпката към духовни и географски пътешествия на Багряна не подминава съседните на България страни. На един от конгресите на международния ПЕН-клуб Елисавета Багряна се среща с таланта и приятелството на голямата сръбска поетеса Десанка Максимович. Двете балкански сестри по свободолюбие през целия си живот не спират да се превеждат взаимно, да си гостуват и да предават посланията си на своите читатели от Сърбия и България. Друг международен писателски форум става причина за още едно балканско творческо сближаване. След срещата си с класика на турската литература Назъм Хикмет, Багряна превежда част от неговото творчество. Още едно ярко име в балканската поезия също става познато на българските читатели благодарение на Елисавета Багряна. Това е световноизвестният гръцки поет Янис Рицос. При свое посещение у нас той сам пожелава да бъде преведен от нея. През 120-ата година от рождението на Багряна Катя Зографова подготвя нова книга за нея. Заглавието „Играеща със стихиите” въвежда читателите в бушуващия и вечно неспокоен творчески свят на прочутата ни поетеса.

Споделете

120 години от рождението на Елисавета Багряна

Още от категорията

Църковен календар - 1 януари 2025 г.

Св. Стефан – първият мъченик за Христовата вяра

От 25 декември до 2 януари евреите ще палят свещите на Ханука

Църковен календар - 14 януари 2025 г.

Църковен календар - 15 януари 2025 г.

Българско Национално Радио