Димитър Лукарски – младият глас на Шоплука

„Гълъби се разгукая”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Тръгнала е Йова”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Полегнало лудо-младо”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Роден е преди 26 години в София, но расте в Радомир, откъдето е баща му. Градът с богати народни традиции, е на 44 км западно от столицата и е строен в средновековието върху антично селище. Известен е с будното си население, с първото Войнишко въстание, което обявява Радомир за република (1918 г.), с природни и културни забележителности. Всеки почитател на фолклора тук е впечатлен от добре запазената певческа традиция с характерно вибрато на гласа. Наричат го „тресене”.

Учил съм от известни певици, които популяризират това пеене – Павлина Горчева, Славка Секутова, Радка Алексова, Станчо Стоилов и други „златни” български гласове, но и от баба ми, докато бях дете, разказва Димитър Лукарски. – Била е певица в художествената самодейност, посещавала е фестивали, събори и конкурси като млада. Научи ме да пея, но спази и една стара традиция в радомирския край – първата глътка вода ми е дала да отпия от звънче, за звънлив глас. От Славка Секутова знам, че и тя е пила вода от звънче.

В Големия Шоплук, фолклорен район в Западна България, разликата в песните е голяма. В селищата около столицата те са с остри и насечени мелодии, с по-тесни интервали. В радомирско са по-нежни, пеят се едногласно и двугласно. Специфични са едногласните сватовски песни с характерното „тресене”. Те се пеят на сватбената трапеза, затова се наричат „сватовски”. Не всеки може да ги изпълнява заради орнаментирането на мелодията и се считат за най-трудните. Изпълняват се и хумористични, хороводни песни, не само бавни. Трябва да има песни за хоро – да се заиграе и запее, защото хората искат да се веселят, обяснява Димитър Лукарски. В репертоара си имам предимно бавни, по-тъжни песни с драматични текстове за разлика от мнението, че повечето в Шоплука са хумористични. Такива са сватовската „Два се змея на планина бият”, Жалба пише жална България”, „Заправил Господ манастир”, за вградена невеста… Това са много тъжни песни. Но общоприето мнение е, че в шопския край се пеят весели песни. Заложено ни е в кръвта, в природата. Известни сме навсякъде в България с иронията и самоиронията. Когато човек изпее нещо весело, пошегува се, хуморът му дава сила, духът му се повдига. Обичам и едните, и другите, но предпочитам да пея тъжните бавни песни. Те представят изпълнителя не само в Шоплука, а навсякъде в България. Хората казват – изпей ми една бавна песен да те видя как пееш и тогава ще ти кажа добър ли си… Защото бавната песен показва какъв майстор си, в нея има много техника на пеене, влага се много емоция. Очаквам скоро да повторя запис на една такава песен, за която имам повече изисквания към себе си.

Димитър Лукарски учи в музикалните паралелки на началното училище в Радомир и в гимназията в Перник:

Няма шопска, граовска песен, която Димитър да не знае. Той пее по всяко време, денем и нощем и е приятно изключение сред младите певци, рядко срещан талант! – казва за него учителят му Кирил Методиев и е радостен, че ученикът го е изпреварил. От дете познава народната певица Павлина Горчева, която му става учителка. Когато отидох при нея, каза ми, че почти няма на какво да ме научи, защото съм усвоил стила, разказва Димитър. – Намесваше се къде да вложа повече чувство, защото емоцията е съществената част при изпълнението. Помагаше ми да изработвам детайлите на песента, съветваше ме как да изпълнявам орнаментите. Горд съм, че сам се научих на „тресенето” с много слушане и работа. И Славка Секутова ме е напътствала така. Тя ми даде и свои песни. Певецът черпи опит и от Кремена Станчева, за двугласните песни, в които един води мелодията, а друг „влачи”, пее бурдон.

Сега Димитър Лукарски е вече дипломиран музикален педагог от благоевградския университет „Неофит Рилски”. Не спира да пее и има сценична треска преди участие, защото е емоционален и отговорен: Чувството на сцената е прекрасно. Приятно е да видиш, че публиката те аплодира и си дарил радост на хората срещу теб, но времето днес е трудно за реализация на младите народни певци.

Радва се на внимание от страна на медиите – канят го в радио и телевизионни предавания, участва в концерти, фестивали, но често е нископлатен или пее безплатно. Пътувал е с народната песен в чужбина. Първото му турне е през 2008 година в Италия, Франция и Белгия, а през 2009-а в Германия. Публиката в тези страни ни аплодира бурно, на бис, харесаха шарените носии и разпитваха за нашия богат фолклор. И особено за шопския, който е толкова енергичен, че те кара да заиграеш, разказва Димитър. След първите радиозаписи, тази година събира песни от възрастни хора, за да влезе отново в студиото на БНР и да записва с Оркестъра за народна музика. Първите му песни аранжира Росен Генков, познавач на шопския стил. Интересна е „Полегнало ми е лудо-младо”, записана от баба Райка Тодорова от село Жабляно. Тя разказва за съня на младеж, който вижда пременена мома и решава да продаде чифлика си заради нея. Но тя го спира: „ако е речено да съм твоя, сама ще си дойда”… Песента представя старата шопска носия – кошулята, днес риза, саята, горна женска дреха със сърма на ръкавите, нагръдника, престилката, пояса. Някога, казва Димитър Лукарски, саята е била скъпо удоволствие. За една сая продавали една, две ниви. Сърмата по ръкавите имала различни фигури, бродирани с голяма фантазия. Колкото повече сърма имало по ръкавите, толкова по-богато било семейството.

Споделете

Димитър Лукарски – младият глас на Шоплука

Още от категорията

Сюрприз за българската публика – първи съвместен концерт на австрийския цигулар Райнер Хонек и пианистката Пламена Мангова

"Зайди, зайди"

Започва есенното издание на Plovdiv Jazz Fest

Женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва своята 30-годишнина

Българско Национално Радио