Априлското въстание от 1876 година е най-високият връх в освободителните борби на българите срещу петвековното османско господство. То избухва на 20 април /по нов стил на 2 май/. Негов организатор е Гюргевският революционен комитет, създаден в Румъния от българските поборници. Той е продължител на делото на Българския революционен централен комитет, основан от Васил Левски.

В научната литература съществуват няколко тези относно целите на въстанието, уточнява в интервю за Радио България доц. д-р Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет. Водещо място заема тезата, че гюргевските апостоли си поставят за цел да подготвят всенародно въстание, вярвайки, че в условията на задълбочаващата се Източна криза може да се постигне разрешаване на Българския политически въпрос.

Сред изследователите обаче съществуват известни спорове дали те са вярвали в крайния успех на въстанието. Известни са различни документални свидетелства, според които някои от апостолите са преценявали, че възможността българите сами да постигнат военна победа срещу Високата порта е твърде минимална. Те по-скоро залагали на идеята чрез въстание да привлекат вниманието на Великите сили и да подтикнат Европа да се намеси в разрешаването на голямата Източна криза, в която и Българският въпрос би получил удовлетворително решение – обяснява доц. Митев. – Първоначалният план на апостолите не предвижда фиксирана дата за начало на въстанието. В Гюргево те обсъждат няколко възможни дати: 18 април, 1 май и 11 май, като се давала възможност в хода на подготовката на въстанието самите ръководители на окръзи да преценят към коя дата всички ще са готови да започнат самостоятелни въстанически действия. Гюргевските апостоли обаче предвиждат и една допълнителна възможност. Българската емиграция е запозната с плановете на Белград да започне сериозни военни действия срещу Турция в подкрепа на въстанието в Босна и Херцеговина. Част от участниците в заседанията в Гюргево преценяват, че би било добре българското въстание да се координира с началото на военните действия на Сърбия. По инициатива на един от апостолите – Стефан Стамболов, през пролетта на 1876 г. в Белград е изпратен Георги Живков, който трябва да извърши координирането със сръбските власти. Предателство обаче довежда до преждевременно избухване на въстанието. Войната в Сърбия и Черна гора започва едва през юни, т.е. два месеца след Априлското въстание.

Предателството е извършено от Ненко Терзийски от с. Балдево, който присъствал на събранието в Оборище, свикано за подготовката на въстанието от Гюргевския комитет. След събранието Терзийски информира турските власти, които вземат мерки за арест на ръководителите на бунта в Четвърти революционен окръг. Така се стига до предварително обявяване на въстанието.

В научната литература има още една хипотеза, лансирана навремето от проф. Христо Гандев и подкрепена от един от най-добрите американски българисти – проф. Филип Шáшко – уточнява доц. Митев. – Става дума за хипотезата, че турските власти предпочитат въстанието да избухне преждевременно, за да бъдат улеснени при неговото потушаване. Тя се крепи на конкретни свидетелства, че и преди предателството на Терзийски османските власти са имали информация за готвеното въстание в българските земи и, вместо да вземат мерки за предотвратяването му, те избират друг вариант за действие. Изпращат малка група заптиета да арестува не толкова значимия в рамките на ръководството на бунта апостол Тодор Каблешков, знаейки добре, че той има правомощията при извънредни обстоятелства да го обяви предварително. Така е постигната дисхармония в организацията и въстаническите сили са лесно унищожени на части от башибозука и турската редовна армия.

Според разработения от гюргевските апостоли план за нуждите на въстанието българските земи са разделени на четири революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски (със седалище в Панагюрище). В тези окръзи се наблюдава различна картина на хода на въстанието. Най-активни са действията в Четвърти, т. нар. Панагюрски окръг. Това се обяснява с много добре свършената работа на апостолите, които успяват да възстановят цялата комитетска мрежа, създадена навремето от Васил Левски. А там, където няма комитети, изграждат нови. Извършена е предварителна подготовка на мъжкото население, разработени са конкретни планове за бъдещите бойни действия. Подготвени са складове с боеприпаси, хранителни продукти. Разработени се сценарии за подпомагане на мирните жители, за да няма много жертви. Налице е великолепно осъществена пропаганда: разпространява се прословутата фраза, че „Турцjа ке падне”, която се разшифрова чрез буквените означения на цифри в църковния език като 1876 г. И още: че в момента, в който българите се вдигнат на въстание, Русия и Сърбия ще ги подкрепят. Това са добре обмислени пропагандни методи за активизиране на населението на Четвърти окръг. И там ние наистина виждаме въстание по села и градове, в което се включва активно почти цялото местно българско население – разказва доц. Митев и допълва:

За съжаление, малко по-различна е картината в другите окръзи. Във Втори Сливенски окръг още от самото начало между апостолите има конфликти относно тактиката. Едни защитават тезата за масово въстание по селата, други, като помощник-апостола Стоил войвода, залагат на четническата тактика. Под формата на чети е и въстанието в Първи Търновски революционен окръг, където се създават няколко големи формирования – четите на поп Харитон, Цанко Дюстабанов, Йонко Карагьозов, Христо Патрев. Благодарение на великолепното перо на Захари Стоянов знаем повече за въстанието в Четвърти окръг, но по-малко за бунта в Севлиевския район, около селата Батошево, Кръвеник, Ново село, където наистина има масово надигане на местното население. Дори се говори за Новоселска република, която просъществувала няколко дни в хода на обявяване на въстанието. Най-слабо е въстанието в Трети революционен окръг, където апостолите не успяват да се координират с действията на революционната ни емиграция, и когато оттук минава четата на Христо Ботев, врачанските дейци, лишени от сериозно ръководство, не успяват да подпомогнат четата, нито тя успява да подпомогне вдигането на бунта във Врачанско.

Преждевременно вдигнатото въстание е потопено в кръв. Над 30 000 българи са избити. Видни европейски интелектуалци и политици застават в защита на българската кауза.

През лятото на 1876 г. е налице огромен международен отзвук, изразяващ се в дебати в различните европейски парламенти, публикации в пресата, масови събрания и митинги, на които обикновените хора изразяват съчувствието си към българите и съпричастност към тяхната национална кауза – разказва доц. Пламен Митев. – Разбира се, картината е различна за отделните страни. В Англия например българският въпрос се използва от опозицията, за да атакува управляващото консервативно правителство на Дизраели. Един от лидерите й – Гладстон, написва едни от най-силните памфлети срещу политиката на подкрепа на Високата порта. Прословутата му брошура „Уроци по клане” е много силна и спомага за популяризиране на българската кауза и подтикване на европейската общественост да окаже натиск върху правителствата на Великите сили да се намесят в решаването на Източната криза. През септември-октомври европейската дипломация е принудена да вземе открито осъдително отношение спрямо действията на османските власти. Така постепенно се стига и до идеята за свикване на Цариградската посланическа конференция, която е опит за мирно разрешаване на кризата.

Високата порта обаче отказва да изпълни решенията на конференцията за териториални промени и създаване на автономни области. Така се стига до Руско-турската война от 1877-78 година, в хода на която е извоювано Освобождението на България.