На 6 май, денят в който Българската православна църква почита свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра загинал през 303 г. – Българската армия чества Денят на храбростта. Празникът е учреден още при нейното създаване с указ на княз Александър Батенберг от 1880 г. Датата е повод за възхвала на подвизите, извършени от българските военни на бойните полета, но и за състоянието на въоръжените сили.

Едновременно с Деня на храбростта е бил учреден и военен орден За храброст, с който през годините са отличени хиляди герои, посветили живота си на отбраната на родината и отстояването на интересите й със средствата на войната. Както много други неща в България, и Празникът на храбростта също е обект на исторически превратности. Учреден за прекланяне пред предците, защитавали правото на българския народ на национално самоопределение, обединение и развитие, в началото на комунистическото управление, през 1946 г. традицията да бъде честван е прекъсната, като от Ден на храбростта той става Ден на пастира.

Превратностите на историята често са временни, както става и с Празника на храбростта. През 1993 г., в началото на прехода към демократично управление, традицията за отбелязването му се възстановява в момент на коренни промени на реалности в България, които оставят своя отпечатък. Борбите за национално определение, както и войните, белязали историята на страната, вече са далечно минало. България е член на евроатлантическата общност, непосредствена военна заплаха за нея няма, а това предполага поддържане на скромна армия със задачи, които значително се различават от тези в миналото. Основен приоритет на въоръжените сили продължава да е защитата и суверенитета на републиката, но в контекста на една колективна система за сигурност, при която по силата на Северноатлантическия договор всяка заплаха към България е заплаха и за останалите й съюзници. Тази наднационална гаранция за сигурност има своята цена, която страната плаща чрез участие във военни мисии по света, давайки принос за отбраната и подкрепата на мира и сигурността в международен мащаб. Храбростта и военното достойнство, проявявани в битки за национално самоопределение и защита на родината, имат израз днес при реалности, в които приоритети са защитата на демократичните ценности по света и неутрализирането на международния тероризъм. Признание за проявлението им бе изразено неотдавна във връзка с 9-та годишнина от членството в НАТО. В тази връзка генералният секретар на НАТО приветства ролята на България за стабилността и сигурността на Балканите и участието й в мисиите в Афганистан.

Но Денят на храбростта е повод не само за отчитане на героизма и успехите на българските военни, а и за преглед на ролята и проблемите на въоръжените сили. При новите реалности ролята им в защитата на населението от бедствия и аварии е чувствително повишена. Това допринася за високата степен на обществено одобрение за армията, което традиционно е по-високо, отколкото одобрението за институции като парламента, правителството, съда, прокуратурата, та дори и Православната църква.

Връзка между армията и цивилното общество се вижда и в сходните последици на икономическата и финансова криза, които те понасят. Социалните тежнения в общество не са чужди и на армията, в чиито редици напоследък възникнаха опасения от отлив на кадри. Незначителният икономически ръст, препятстващ развитието на обществото, препятства и развитието на армията. При военен бюджет в размер на 1,5 процента от Брутния вътрешен продукт средствата за модернизиране и превъоръжаване са крайно недостатъчни и отиват основно за издръжка на персонала. Отрицателен ефект недостигът на средства има за всички родове войски, но най-вече за авиацията, която драматично се нуждае от обновяване на летателната техника.

Лишенията обаче са не само изпитание, а и предпоставка за укрепване на връзката между въоръжените сили и обществото. С това разбиране днес те работят заедно, с упоритост, умения и кураж, за едно по-добро общо бъдеще.