За българина понятията „благотворителност” и „милосърдие” са особено близки до съзнанието, когато стане дума за хора, изпаднали в нужда. Вярно е, че покрай измамите с уж благотворителни фондации и мними просяци хората у нас са станали особено предпазливи и затова внимават, когато дават от себе си. И все пак, при вида на гладен или изпаднал в беда човек, те не отвръщат погледа си в друга посока, а помагат с каквото и както могат. Така е и с родената в Неапол благотворителна инициатива „Висящо кафе”, която придоби бързо популярност и у нас след първата касова бележка с подарено кафе във варненско заведение. Няколко софийски заведения веднага се присъединиха към благородната кауза на варненци и само за броени дни кампанията обедини България в грижа за хората в недоимък. В социалната мрежа Facebook бе създадена и специална страница „Висящо кафе в България”, в който се включиха заведения и хранителни магазини, решили да се присъединят към идеята.

Повече от месец и половина Виолета Дардова, собственик на малко магазинче за екологично чиста храна в центъра на София, предлага на бедни пенсионери от т.нар. „висящи”, т.е. подарени продукти:

Аз си спомням първия път, когато реших да се включа – казва тя. – Пуснах едно кратко съобщение в интернет, на страницата на магазина, че възнамерявам от понеделник да започна с тази инициатива и веднага получих отговора на част от моите клиенти, че смятат да подкрепят идеята. Отворих магазина и все още не бях разпечатала стикера за участие в кампанията, когато влязоха няколко мои клиентки и ме попитаха дали могат да оставят нещо в магазина. Много се зарадвах и им отговорих, че могат да го направят. Така те подариха първите храни, а към обяд успях да събера вече 5- 6 подарени продукта. Когато клиент подари храна, аз закачвам касовата бележка на витрината, за да може всеки, който мине отпред, да вижда дали има оставени неща и какви са те. Така може да си поиска конкретно това, което е подарено. Много силно започнахме и още по-силно продължаваме, и сега, месец и половина по-късно смея да кажа, че подарените продукти се увеличават, за моя изненада. Аз очаквах, че може би ще има момент, в който тази инициатива ще затихне. Като нещо, което отминава с времето, когато на човек му омръзва и загубва интерес. За щастие, това не се случи. Доста от моите клиенти всеки ден идват и оставят, дори и да не пазаруват за себе си, плащат един „висящ” хляб и си излизат от магазина. Това е прекрасно!

В магазинчето на Виолета общуването и личния контакт с хората са от голямо значение. Важно е и да има доверие между клиент и продавач. Тук няма нещо, което да не е минало през кухнята ми и аз да не съм сигурна в неговото качество, усмихва се тя. Убедена е, че най-полезно за човека е да консумира храни, които са произведени в региона, където той е роден. Затова и тя набляга на нашите български продукти, както и на чисти хубави храни от съседни страни. Може би затова и клиентите на Виолета, привлечени от човешкото отношение и добрата дума, така бързо откликват на идеята за „висящите” продукти.

Магазинът на Виолета                                                                           © Снимка: Дарина Григорова

Освен клиентите, които оставят храните, все повече нуждаещи се хора научават за тази инициатива – продължава разказа си тя. – На част от тях аз съм обръщала внимание, особено в самото начало, преди кампанията да стане известна. Те нямат достъп до интернет, няма как да научат, затова аз информирах тези, които се нуждаят. Пред моя магазин има около десетина контейнера за отпадъци, в които на всеки 10-15 минути рови един пенсионер. Затова в самото начало на инициативата започнах да ги питам дали искат да им дам нещо за хапване. Те не вярваха на ушите си и ми казваха, че нямат пари да си платят. Аз им обяснявах, че храната е заплатена от друг и е оставена за хора като тях. Обясних им, че могат да минават всеки ден и да си вземат по нещо. Не можеха да проумеят, че това е възможно. Вземаха храната и някои от тях се връщаха през ден, през два. Неудобно им е, срамуват се да идват всеки ден. Дори когато се опитвам да им дам повече храна, те отказват с думите „нека да остане и за някой друг да се нахрани”. Така, от уста на уста, тези хора научават, дори водят при мен и други като тях. И все повече нуждаещи се идват. Само днес имах оставени десетина храни и сега следобед от тях останаха две. Смея да кажа, че няколко пъти на ден се оставят нови и нови храни, които се вземат. Няма шанс някой продукт да остане непотърсен до края на деня. Хората имат нужда, гладни са.

Въпреки скептицизма на мнозина, Виолета вярва в положителното послание на кампанията.

За щастие се оказва, че българите не сме закоравели от живота и бедността около нас – усмихва се тя. – Ние сме все още много състрадателни. Аз дори не можах да повярвам на отклика на клиентите и помощта им. Самата аз нищо не правя, освен да бъда посредник между тези, които дават и тези, които се нуждаят. Приятно съм изненадана от това колко много хора се включиха от чисто сърце, без капка съмнение, без да ме питат на кого съм дала храната. Питали са ме как мога да бъда сигурна, че човек наистина има нужда и е гладен. Аз винаги отговарям на този въпрос така: гладният човек си личи, той не идва да иска стотинки. Той иска хляб, защото наистина е гладен. Вижда се как се срамува, как се притеснява. Някои дори не искат да влязат в магазина, стоят отпред и четат бележките, аз излизам и ги каня да влязат. И друго нещо има, дори човек да сбърка в преценката си и даде на някой, който не е в такава нужда, не е страшно. Поне от двама души единият да е беден и да бъде нахранен, тази инициатива пак има смисъл!