Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Змейове, лами и хали

Фрагмент от стенопис, изобразяващ Св. Георги в църквата на Кремиковския манастир.
Снимка: архив
Образът на дракона – грамадно люспесто същество с крила, което бълва огън и пакости на хората, се среща в митологията на много народи. Според някои древни митове светът е възникнал от тялото на световния дракон, победен от бог или герой. Затова сюжетът за борба с чудовище е широко разпространен под различна форма в приказки, песни, легенди и изображения от най-дълбока древност. С идването на християнството този сюжет се прикрепя към фигурата на Свети Георги и придобива религиозен характер: със силата на вярата светецът побеждава звяра, който е символ на сатаната.

В българския фолклор образът на дракона се появява под формата на змей или ламя, наричана още и хала. Ако змеят е мъжко същество, ламята е от женски пол; ако той може да е пазител и помощник, тя е винаги вредоносна и опасна; той може да носи човешки черти, докато тя е изцяло отвъдна и чужда. Затова и в българските фолклорни легенди Свети Георги убива не змей, както е според християнското му житие, а ламя.

Разказва се, че ако змия (обикновено смок) или риба (шаран) живее четиридесет години, без да бъде видяна от човешки очи, тя се превръща в змей. В народните представи образът на змея съчетава елементи на змия, риба, птица и човек. В някои случаи той се представя като огромна змия, покрита с рибешки люспи. Може да има четири крака като на гущер и птичи криле, едно око на челото или човешко лице, няколко глави. Може обаче да изглежда и като човек – млад, красив и силен мъж с криле под мишниците. Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му змей огнян. На други места пък го наричат облак и вярват, че се явява на небето като бял облак.

Змеят обитава гори и планини, затова е известен и като змей горянин. Смята се, че се заселва в пещери, дупки, пукнатини в скалите. И до днес „змейски” легенди се разказват за Рабишката пещера и за пещерата край село Пирин, Санданско. Други негови жилища са свързани с водите – езера, кладенци, реки. На различни места в България са запазени названия като Змейови дупки, Змейови къщи, Змейов кладенец, Змейова скала, село Змеево.

© Снимка: архив

Змеят прилича на човека по много неща: яде, пие, жени се, има потомство, умира. Макар да имат свои жени, змеици, змейовете често се влюбват в девойки или млади булки и започват тайно да ги посещават през нощта. Такива жени започват да странят от другите, не се грижат за външния си вид, пребледняват и отпадат, защото ненаситният любовник изпива силите им. В многобройни песни, изпълнявани главно по Великден, Гергьовден и Спасовден, се разказва как змеят се спуска от небето и грабва любимата си от празничното хоро или от гергьовденските люлки и я отнася в своята пещера. Друг път той пристига с цяла свита сватбари – змейове на коне и змеици в златни колесници. От връзката си със змея жената ражда деца, които имат човешки вид, но са с крилца под мишниците и имат необикновена сила. За някои от известните ни хайдути например се разказва, че имали крилца под мишниците и били неуязвими за враговете си.

За да бъде прогонен нежеланият любовник, а жертвата му – спасена, се използва смес от билки разделни, с които момата се облива или опушва. В песните се сочат билките вратига, комунига, синя тинтява и др.

© Снимка: архив

В народните представи ламята изглежда като огромен гущер с кучешка глава, затова се нарича и кучка ламя. Устата й е токова голяма, че може да глътне цял човек, а тялото й е покрито с жълти люспи. Има криле, четири крака с дълги, остри нокти, дълга опашка. Често в песните се пее за триглава, седмоглава или деветоглава ламя. Тя се явява като буря, вихрушка, черен облак или мъгла и унищожава реколтата. Най-големият й враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки. С лами се бият и прочути юнаци, като например Крали Марко, който освобождава три синджира с моми, момци и невести, заробени от ламята или пък отключва водите, погълнати от чудовището. Една от най-известните български приказки – „Тримата братя и златната ябълка”, разказва за безстрашен момък, който слиза на долната земя и освобождава царската дъщеря малко преди да бъде принесена в жертва на ламята. Този сюжет е изобразен и на много от иконите на Свети Георги, макар да се включва в житието му сравнително късно под влияние на устната традиция.
По публикацията работи: Вихра Баева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Празниците на розата събраха в Розовата долина гости от страната и чужбина

Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..

публикувано на 02.06.24 в 14:31

Ученици от цялата страна поеха по стъпките на Таньо войвода и четата му

От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..

публикувано на 30.05.24 в 15:33

Лятна школа на Етнографския музей запознава децата с традициите

Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията  ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..

публикувано на 29.05.24 в 07:05