Днес Българската православна църква чества 60-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век при падането на България под османско владичество. Възстановяването на патриаршеския институт е събитие с историческа важност в многовековната църковна и политическа история на Българската държава. Още през Възраждането българските църковни дейци започват борба за тази кауза. Първата стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Българската православна църква е подчинена на държавата. От съществуващите две духовни семинарии (Софийска и Пловдивска), едно духовно училище и един Пастирско-богословски институт, през 1951 г. остава само Софийската духовна семинария, а Богословският факултет е изваден от Софийския университет и е превърнат в Духовна академия. Подчиняването на БПЦ достига своята кулминация с отстраняването на екзарх Стефан, който на 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, лишен е от правото на свободно придвижване, а също и от правото да извършва богослужение.

В Политбюро на управляващата партия е обсъдена необходимостта от изработването на един „нов, малък, демократичен устав” на БПЦ. След дълги спорове на 3 януари 1951 г. Св. Синод е принуден да приеме наложения му от правителството устав и да избере Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Св. Синод. С налагането на новия устав БПЦ се назовава патриаршия, но от канонична гледна точка нещата са неуредени. Освен свикването на църковно-народен събор, който със специално решение да провъзгласи патриаршеското достойнство, е необходимо одобряването на този акт от Цариградската вселенска патриаршия и от останалите поместни православни църкви.

На 8 май 1953 г. е свикан Църковно-народен събор. На следващия ден – 9 май, съборът приема устава на БПЦ. На 10 май 1953 г. Българската православна църква официално е провъзгласена за патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява непряк приемник на последния български патриарх Св. Евтимий. Интронизацията на патриарха става непосредствено след избора му в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Присъстват представители на правителството, на културната общественост, чуждестранни делегации и много вярващи.

Известният общественик и държавник Стойчо Мошанов отбелязва в своя дневник: „Става ясно, че целите на възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. са били външнополитически”. В действителност, на Третия църковно-народен събор не присъстват представители на Цариградската вселенска патриаршия, а тогавашният Цариградски патриарх Атинагорас отказва поканата на българския Св. Синод да присъства, като казва, че подобен акт се явява нарушение на съществуващия канонически и църковен ред. Възстановяването на Българската патриаршия без благословията на Вселенския патриарх е едно от проявленията на „Студената война” в областта на църковния живот.

Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви, като установява жива връзка с тях чрез взаимни послания и гостувания. Израства престижът на Българската църква както сред православните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост. Благодарение на посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и други сестри-църкви, на 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия. През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация начело с патриарх Кирил осъществява историческо посещение на Цариградската вселенска патриаршия, на източните патриаршии: Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска, и на Гръцката православна църква с посещение и на Света гора – Атон. Възобновената Българска патриаршия тогава официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.

След кончината на патриарх Кирил през 1971 г. глава на Българската православна църква в продължение на 41 години е патриарх Максим. Той си отиде от този свят на 6 ноември 2012 г. Няколко месеца по-късно, на 24 февруари тази година, Русенският митрополит Неофит е избран на църковен събор за нов български патриарх.