Днес Българската православна църква чества 60-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век при падането на България под османско владичество. Възстановяването на патриаршеския институт е събитие с историческа важност в многовековната църковна и политическа история на Българската държава. Още през Възраждането българските църковни дейци започват борба за тази кауза. Първата стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Българската православна църква е подчинена на държавата. От съществуващите две духовни семинарии (Софийска и Пловдивска), едно духовно училище и един Пастирско-богословски институт, през 1951 г. остава само Софийската духовна семинария, а Богословският факултет е изваден от Софийския университет и е превърнат в Духовна академия. Подчиняването на БПЦ достига своята кулминация с отстраняването на екзарх Стефан, който на 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, лишен е от правото на свободно придвижване, а също и от правото да извършва богослужение.
В Политбюро на управляващата партия е обсъдена необходимостта от изработването на един „нов, малък, демократичен устав” на БПЦ. След дълги спорове на 3 януари 1951 г. Св. Синод е принуден да приеме наложения му от правителството устав и да избере Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Св. Синод. С налагането на новия устав БПЦ се назовава патриаршия, но от канонична гледна точка нещата са неуредени. Освен свикването на църковно-народен събор, който със специално решение да провъзгласи патриаршеското достойнство, е необходимо одобряването на този акт от Цариградската вселенска патриаршия и от останалите поместни православни църкви.
На 8 май 1953 г. е свикан Църковно-народен събор. На следващия ден – 9 май, съборът приема устава на БПЦ. На 10 май 1953 г. Българската православна църква официално е провъзгласена за патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява непряк приемник на последния български патриарх Св. Евтимий. Интронизацията на патриарха става непосредствено след избора му в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Присъстват представители на правителството, на културната общественост, чуждестранни делегации и много вярващи.
Известният общественик и държавник Стойчо Мошанов отбелязва в своя дневник: „Става ясно, че целите на възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. са били външнополитически”. В действителност, на Третия църковно-народен събор не присъстват представители на Цариградската вселенска патриаршия, а тогавашният Цариградски патриарх Атинагорас отказва поканата на българския Св. Синод да присъства, като казва, че подобен акт се явява нарушение на съществуващия канонически и църковен ред. Възстановяването на Българската патриаршия без благословията на Вселенския патриарх е едно от проявленията на „Студената война” в областта на църковния живот.
Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви, като установява жива връзка с тях чрез взаимни послания и гостувания. Израства престижът на Българската църква както сред православните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост. Благодарение на посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и други сестри-църкви, на 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия. През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация начело с патриарх Кирил осъществява историческо посещение на Цариградската вселенска патриаршия, на източните патриаршии: Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска, и на Гръцката православна църква с посещение и на Света гора – Атон. Възобновената Българска патриаршия тогава официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.
След кончината на патриарх Кирил през 1971 г. глава на Българската православна църква в продължение на 41 години е патриарх Максим. Той си отиде от този свят на 6 ноември 2012 г. Няколко месеца по-късно, на 24 февруари тази година, Русенският митрополит Неофит е избран на църковен събор за нов български патриарх.
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската..