Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Човек без книга – пън недодялан”

„Дом без книга е като къща без прозорци”, казва една популярна нашенска поговорка. Кога е създадена, никой не знае. Но и днес подобни сентенции изпъстрят езика на българина, за да напомнят за отколешното ни преклонение пред знанието и книжнината.

„Книга дъно няма”, „Светът ще свърши, книгата – никога”, „Книга на зло не учи”, „Който знае книга, той има четири очи” – тези поговорки е записал известният ни възрожденец Петко Славейков през годините на османското владичество. Още преди Освобождението ги издава в сборник. В него ще намерим десетки „узречици, притчи и пословици” за величието на знанието, за социалното и нравствено превъзходство на образованите хора. Ще прочетем дори многозначителния израз: „Книжовните, по-мъжовни”. Казано с други думи – учените мъже са по-мъжествени. Има и друга със сходно съдържание: „Човек без книга, пън недодялан”.

В много народни песни се разказва за момък, не само надарен с физическа красота, но и грамотен, научен „книга да чете, да чете още да пише. От владиката по-много.”

Според речника на Найден Геров – друг наш възрожденец, някога обръщението „даскал” използвали към всички образовани хора, дори към лекарите. Писател, езиковед и фолклорист, той основава едно от първите класни училища в България. Негова е и инициативата да се организира празник на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската азбука, на 11 май 1851 г. В обясненията за смисъла на думи като учение, училище, учител, той използва и някои от българските народни поговорки. „Учението край няма” е една от тях.

Уважението към образованите хора е отразено и в шеговити изрази. „Учен да те бие, прост да те не милва” казвали някога. А за да внушават на младите, че с науката трябва да се започва òвреме, са създадени цяла поредица поговорки. „Учи, дядо, на старост, що трябвало да учиш на младост”. Има и различни истории, които разказват за възрастни хора, решили да се образоват, макар и в края на живота си. В една от тях героят е беден старец. Тръгнал той на училище, за да види какво е пропуснал на младини. Още първия ден имал голям късмет. Но не в школото, а на връщане към дома. Вървял той, мислел си за учителя и уроците. Изведнъж видял в краката си кесия с жълтици. Взел я и се прибрал у дома. Богаташът, който бил загубил златото, тръгнал от къща на къща да пита и разпитва. Стигнал и до бедната колиба на дядото-ученик. „Да си намирал кесия с жълтици?” – попитал той. „Да – казал дядото. – Като се връщах от училище”. Чорбаджията си помислил: „Човекът говори безсмислици. Той като е ходил на училище, аз още не съм бил роден”. Така учението, макар и по доста странен начин, помогнало на възрастния човек да задържи парите.


Известно е, че първите български училища се създават през ІХ век от княз Борис, при пристигането на учениците на Кирил и Методий в България. В тях се обучавали представители на знатните семейства и духовниците. По-късно, през Възраждането, се появяват т.нар. килийни училища. Между ХV и ХVІІІ век те са единствените образователни средища. Преподаватели са монаси, свещеници, понякога – грамотни търговци или занаятчии. Обучението се водело на гръцки и църковнославянски, а книгите, които се използвали, били от богослужебната практика. Независимо, че давал знание за християнската религия, учебният процес преди всичко насочвал съзнанието към осмисляне на националните ценности. Тези училища били безплатни, достъпни и за най-бедните слоеве на народа. Такива са и взаимните училища (в тях по-големите ученици помагат на по-малките). Те поставят началото на новобългарското образование, възникнали през първата половина на ХІХ век. Издръжката им се поема от местното население, като най-богатите поемат основната част от нея. А всички българи давали мило и драго, за да изучат децата си на четмо и писмо.

Много наши общественици, просветители, учени, фолклористи ставали учители. „Даскалоливница” – т.е. училище за създаване на даскали, се нарича и първото българско класно школо. Създадено е през 1843 г. в град Елена от Иван Момчилов. Преди Освобождението се разкриват още редица училища, в които децата и юношите са разделени на класове – според своята възраст и степен на образованост (през 1846 г. Найден Геров основава класно училище в Копривщица, а през 1850 г. класното училище в Пловдив, което се нарича „Св. Св. Кирил и Методий”). Създават се училищни песни и поговорки, чиито автори остават неизвестни, защото те бързо „снародняват” и стават част от традиционната ни култура. Подобен пример е „Детенце хубаво” – една от най-старите училищни песни. Текстът е на народния поет Иван Вазов, музиката е от неизвестен автор.

Снимки: архив, БГНЕС

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30

Празнуваме Лазаровден

На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..

публикувано на 27.04.24 в 06:05