Есетрите, тези „живи изкопаеми”, предшествали дори динозаврите, населяват басейните на Северното полукълбо вече над 200 хиляди години. Но явно и техният край се вижда. Популациите им стремглаво намаляват, макар този факт все още да не е добре познат на широката общественост. Голямата криза настъпва през последните два века.

Есетровите риби, източник на деликатесния черен хайвер, се срещат все още в големите реки на Северна Америка, Европа и Азия. Най-големият развъдник на дива есетра в света, както знаем, е Каспийско море с 90% от световните запаси. На второ място идва нашето Черно море. Но и в двата басейна уловът на тези големи риби, тежащи 100-200 кг и стигащи понякога до 6 метра дължина, е вече забранен. Вливащата се в Черно море река Дунав доскоро бе една от реките с най-много видове есетри в света – цели шест.

„Помнят се времената, когато в определени периоди от годината в долното си течение реката е почернявала от гърбовете на тези едри риби”, заяви за Радио България Стоян Михов, ръководител на проект на WWF-България за възстановяване на дивата есетра. Възстановяване, защото и в долното течение на реката, която служи за граница между България и Румъния, есетрите са вече на изчезване. Далеч останаха времената, когато на масата на българските дунавски рибари неизменно имаше бурканче с черен хайвер.

От 6-те вида, които са се срещали в Дунав, два се смятат вече за изчезнали, допълва експертът. – Останалите 4 - руска есетра, чига, пъструга и моруна – са на ръба на изчезването, като тенденциите за намаляване са едни от най-високите в цялата Световна червена книга на застрашените видове. И тук говорим не за десетилетия или столетия, техните популации намаляват с 80-90% за броени години!

В целия ЕС единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби се намират в споменатия долен отрязък на река Дунав. В него ценните риби навлизат, за да хвърлят хайвера и да отгледат малките си, преди да потеглят на дълъг път из моретата. За опазването на този уникален естествен развъдник Румъния въведе забрана за улов на есетра в нейни води през 2006 г., към която България се присъедини през 2011-та. Целта е да се даде възможност на ценните риби да възстановят популациите си необезпокоявани. Но не само свръхуловът е причина за геноцида им, а и големите преградни съоръжения по реките.

Специално за изчезването на есетровите риби от Дунав една от главните причини е построяването на хидровъзела Железни врата в участъка на реката между Румъния и Сърбия, казва Стоян Михов. – Съоръжението отрязва огромна част от местата, в които есетрите исторически са се размножавали. В миналото тези риби са навлизали доста навътре в реката, чак до Виена и до Горен Дунав. Друга причина са дигите, предпазващи от наводнения, изградени по реката в началото на миналия век, които също са отнели значима територия, подходяща както за размножаване, така и за изхранването на излюпените рибки.

И така, деликатесната есетра е вече на изчезване. Забранена е търговията с хайвер от дивите видове. Ще се откаже ли светът от своя деликатесен черен хайвер? Със сигурност – не.

© Снимка: wwf.bg

Алтернативата вече е намерена – култивираната есетра.

В това отношение България има вече своите традиции и добри перспективи за присъствие на пазара на хайвер от култивирани видове есетра. По данни от 2011 г. страната ни е най-големият производител на черен хайвер на Балканите и на едно от челните места в Европа, където водещи са Франция и Италия. Конкуренцията обаче става все по-ожесточена след влизането в играта на големи производители като Китай и Иран. Предстои възвръщането на лидерските позиции и на Русия, където отглеждането на есетри се развива с много бързи темпове.

В България рибовъдните ферми, които отглеждат есетри, са около 30. Първата от тях бе създадена още през 1997 г. Древните риби се развъждат не само заради хайвера, а и заради вкусното им месо, като тенденцията е възходяща, уточнява Цветана Белимачева, главен експерт в отдел „Управление и мониторинг на рибарството” в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Мога да ви кажа най-пресните данни за 2012-та, подадени ни от производителите, посочва тя. – роизведена е около 300 тона есетрова риба за консумация, а черният хайвер през м.г. възлиза на близо 6 тона. През 2007-ма общото производството на риба за консумация и за зарибителен материал е било почти 200 тона. А през 2011-та имаме вече 340 тона. Т.е. за един период от 5 години обемът е нараснал със 140 тона, почти двойно.

Същото се отнася и за произведения хайвер. През 2008 г. той е бил около два тона, а през 2012-та е вече тройно повече.

Основен пазар на родния хайвер са Западна Европа /Германия, Франция, Италия/ и САЩ, които изкупуват 90% от производството. Възможността за създаване на развъдни ферми за риба, включително есетра, с пари от европейските структурни фондове, дава добър шанс на България да развие още това перспективно производство, в което вече има добър опит.

Изкуственото отглеждане на есетрови риби е според експертите тройно печеливша стратегия. От една страна така се дава време на дивата есетра да възстанови популациите си. От друга аквакултурата носи по-сигурен доход, икономическо и социално развитие. От трета – може да се стигне до момент, когато елитният черен хайвер ще стане достъпен за много по-широк кръг консуматори.