Близнаците – култ, легенди, ритуали

„Две са моми момували”, изп. Мария Колева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Хранила мама”, изп. Тодор Кожухаров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Повдигни се, тевна мъгла”, изп. Жинка Толсузова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Веселите близнаци”, хоро от Дико Илиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близнаците имат специално място в нашата фолклорна традиция. Силата, която притежават, може да разваля магии, да пази от болести и демони. Много са поверията, свързани с тази сила, както и с необикновената връзка между родените в един и същи ден или месец.

Едновременното раждане на две деца носи голяма радост на семейството, късмет и плодородие за всички в къщата. Народното схващане е, че особена сила имат близнаците, които са еднополови. Когато са брат и сестра, способностите им намаляват. Едно поверие твърди, че близнаци се раждат, ако по време на бременността жената е нарушила забраната да яде яйце с двоен жълтък, да сяда върху дисаги и пр. Считали, че близнакинята (жена, родена близнак) има лечителска и магьосническа дарба. Ако прескочи три пъти човек с болки в кръста, легнал върху къщния праг, той ще оздравее. Жена, родила близнаци повече от веднъж, също има магьоснически умения. Някога вярвали, че такава жена може да свали месечината, да я превърне в крава и да издои млякото й.

Близнаците се раждат с еднаква съдба. Същото важи и за едномесечета – децата в семейството, родени в различни години, но през един и същи месец. Ако едното се разболее, разболява се и другото. Ако едното умре, второто ще го последва съвсем скоро. Майките на близнаци или едномесечета извършвали специални обреди за символичното им разделяне. Необходимо било яйце с двоен жълтък, двоен плод (например хубава и цяла ядка от един орех) или плод от дърво, родило два пъти през годината. Децата заставали от двете страни на мост или брод, разделени от реката, а майката разчупвала на две яйцето или плода и ги захранвала. Или двете деца лягали на земята, а бащата засаждал между тях плодно дърво. Само момичета-близначки могат да извършват някои обреди във фолклорната сватба, при кръщене, ладуване и др. Братята близнаци пък са тези, които добиват нов или жив огън чрез триене на сухи дървета. Новият огън се произвежда всяка година около лятното слънцестоене. А в случай на епидемия или друго зло – по всяко време на годината. През него преминавали символично хора и животни, за да ги подминат всички беди и болести.

Заораване или заòрване също е сред обредите, които непременно трябвало да бъдат извършени от близнаци. Елементите в него недвусмислено говорят за старинния произход на тази практика. Някога районите на селищата били избирани от най-опитните и най-мъдрите в общността. Хората се заселвали само в чисти и добри места. Въпреки това, съществувала опасност злини и неприятности да дойдат отвън. „За да бъде запазено селото от такива напасти и болести, народното вярване е препоръчало, когато ще се засели едно село (или вече се е заселило), да бъде заорано” – пише един от първите български етнографи Димитър Маринов. Подготовката за заораването е доста сложна. Задължително е да има ново рало, което се прави специално за случая. Дървото, от което ще бъде изработено, трябва да е близнило – т.е. от един корен да излизат две стебла. Желязото за палешника (металната част), трябва да се събере от девет села, които непременно се намират в различни околии. Кове се само нощем, „в потайна доба”, преди първи петли – когато всичко живо спи и само месечината грее. Според описанието на Димитър Маринов, ковачите трябвало да бъдат съвършено голи. В някои източници се споменава, че изискването е те да са близнаци или цигани.

След като ралото е готово, трябвало да бъдат намерени волове-близнаци. Момците орачи също били близнаци. Заораването правели в потайна доба, а младите мъже – отново „както майка ги е родила”. Преди да започне същинската част от обреда, глашатаят известявал съселяните си да не напускат селището през нощта. Също така, никой не можел да влезе в него. За това отговаряли пъдари и пастири. Никой не трябвало да види близнаците, докато извършвали свещенодействието, защото така изчезвала магическата предпазваща сила на заораването. Близнаците описвали три концентрични кръга около селището. Считало се, че така в него няма да проникне чумата, както и демоничните създания, населяващи непозната, неусвоена природа наблизо. При поява на епидемия или поредица от лоши събития, ритуалът се изпълнявал отново.

Истории за божества-близнаци, създатели на мирозданието, са изпъстрили митологията на народите със старинна култура. Срещаме ги в Индия, Елада, Древния Рим… У нас следи от т.нар. „близначен мит” откриваме в преданията за слънцето и луната, месечината и звездите, често осмисляни като близнаци или братя и сестри. Също и в легендите за Баба Марта и двамата й братя Февруари и Април. Впечатляваща е историята на злочестите близнаци Янка и Янкул, разделени при раждането си. Без да знаят, че са брат и сестра, те се влюбват, женят се и им се ражда дете. Научавайки, че са близнаци, те поискали от Господ да ги превърне в звезди, които никога да не се виждат. Така се появили звездите с техни имена, наричани още Деница (която е на небето през деня) и Вечерница (която грее само нощем).

С приемане на християнството, близначният култ се разпростира върху библейските персонажи. Според народните приказки и легенди, близнаци са светците Петър и Павел, Козма и Дамян, Георги и Димитър, Петка и Неделя и др. Изображения на близначни мотиви ще открием и в бродерии, дърворезби, в украсата на съдове и различни предмети от мед и ковано желязо.

Споделете

Близнаците – култ, легенди, ритуали

Още от категорията

Изложба разказва за култа към бога-слънце и богинята-майка по нашите земи

Обичай за призоваване за дъжд ще представят в Етнографския музей в Бургас

Кулинарен празник събира майстори от Сърбия, Румъния и България в село Антимово

Фолклорен фестивал в подножието на Витоша събира изпълнители от девет страни

Българско Национално Радио