Долина с дъх на рози, лавандула и… хилядолетна история

Долината на розите отдавна разнася славата на България като райско кътче, облагодетелствано от Бога. А отглежданата в нея маслодайна роза дамасцена, влизаща в състава на най-реномираните световни парфюмерийни марки, се е наложила безспорно като туристическо лого на страната. Едва ли обаче изобразяваното навред по рекламни материали и сувенири цвете може да изчерпи представите ни за цялото природно и културно богатство на Розовата долина, пропита с ароматен дъх и… хилядолетна история.

Розоберачки в района на град Павел баня, където са съсредоточени най-много розови масиви.

Пролетта обича това късче земя, заключено между две планини, обилно оросявано от забързаните води на река Тунджа и нейните притоци, пощадено все още от урбанизацията и масовия туризъм… Месец май и юни са звездният миг на долината. Тогава розовите масиви лумват в цикламено, като ароматни килими в полите на Балкана. И започва розоберът – уникален, изключително колоритен ритуал, съпроводен с празници и фолклорни изяви. Фестивали на розата, възстановки на старинни обичаи, шествия с участието на кукерски групи от близките села, избиране на царица Роза и пр. – тук почти всяко населено място готви своите изненади за многобройните си гости. В Габарево например веднага след розобера настъпва сезонът на черешите с прословутия Празник на черешата, който пък е наситен с изпълнения на фолклорни самодейни състави и дегустации на местни кулинарни специалитети. Селцето, разположено край бреговете на река Тунджа, е известно още със стоте си чучура, които красят уличките му, както и с красивата си каменна църква „Св. Георги Победоносец” от 1934 г.

Празникът на розата е наситен с колоритни карнавали и празненства.

Но туристите идват тук най-вече заради природата. Можеш да съчетаеш разходки в сенчестите лонгозни горички край Тунджа с минерални бани в балнеолечебниците и спа центровете на град Павел баня. Или да кръстосваш надлъж и шир житни полета, да изпълваш дробовете си с аромат на роза, лавандула и мента, а после да се „шмугнеш” в сянката на някоя старопланинска пътека, отвеждаща до скалисти върхове и потънали в тишина горски хижи. Връх Бузлуджа с кацналия на него някогашен дом-паметник на БКП, наподобяващ летяща чиния и ненадейно изникналата наблизо гора от ветрогенератори се вижда от всяка точка на Долината и приканва туристите да го покорят. Същото се отнася и до връх Шипка, увенчан от Паметника на свободата, издигнат в чест на руските войни и българските опълченци, дали живота си за Освобождението на България от османско иго през 1877 г. От върха се разгръща спираща дъха гледка към Долината, изпъстрена с розови масиви, с лавандулови полета и овощни градини, със сгушените сред тях селца и проснатия в средата й, подобен на бъбрек, язовир „Копринка”.

Каменната църква в село Габарево е била опожарена от османския поробител и впоследствие възстановена от местното население.

На дъното на язовира лежат останките от някогашния Севтополис, столицата на тракийския владетел Севт ІІІ. Още през II хилядолетие пр.н.е. в долината се заселват траките, завещали ни безценни свидетелства за процъфтяващата им някога култура. До момента в района са проучени десетки тракийски могили, някои от тях са отворени за посетители. Нищо чудно, че я наричат още Долината на тракийските царе, по подобие на Долината на царете в Египет. За разлика от безплодните пясъчни дюни, приютили последните останки от египетските владетели, нашата долина, ширнала се в подножието на Балкана, тъне в тучна зеленина. Най-известната гробница в района е Казанлъшката от IV-III век пр.н.е., включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Копие на гробницата се намира в центъра на град Казанлък и е сред най-посещаваните местни забележителности.

Призрачните води на язовир „Копринка”, погълнали древния град Севтополис, привличат като магнит любители на фотографията.

Интерес буди и разположеният в сърцето на долината храм-мавзолей на тракийския цар Севт III, основател на град Севтополис. Легендата за някогашния му разцвет привлича много туристи край бреговете на язовир „Копринка”. В момента се работи по проект за популяризиране на язовира и погълнатия от него град чрез безпрецедентно аудио-визуално шоу и анимация в 3D формат.

Имаме замисъл да бъде представен по атракционен вид за туристите – каза Сребра Касева от община Казанлък. – Това е проект на режисьора Николай Йотов, който има идея чрез нови мултимедийни устройства да може с едни лъчове, с водна стена, да бъде изграден над язовира образът на Севт ІІІ и на град Севтополис. Ще наблегнем и на минералните води, които се намират не само в Павел баня, но и край село Овощник. Другата посока, в която гледаме, е ски туризмът в Стара планина край връх Бузлуджа, където има вече изградени ски писти.

Районът е все още пощаден от масовия туризъм и предлага възможност да се усамотиш сред красиви гледки и кристален въздух.

Ако човек реши да прекара няколко дни в Долината, едва ли ще му стигнат, за да разгледа всички забележителности на този край. Може да започне с етнографския комплекс „Дамасцена” край село Скобелево, съдържащ малка розоварна и прилежаща към нея музейна сбирка. Посетителите не могат да се нарадват на великолепната му розова градина, както и на възможността да си купят гюлова ракия, розова вода и всевъзможни козметични продукти от роза. Наблизо пък има ферма за щрауси, където ще ви приготвят гигантски омлет и ще ви закичат с изрисувани черупки от щраусови яйца. Рибните ресторантчета на брега на „Копринка” са неустоимо изкушение за ценителите на добрата кухня. Край язовира има и малък къмпинг – райско място за привържениците на природосъобразния начин на живот.

Споделете

Долина с дъх на рози, лавандула и… хилядолетна история

Още от категорията

Мистичната българска пустиня - Побитите камъни са обвеяни в загадки

Пътувай бавно, почивай активно или как селският туризъм у нас навлезе в нова фаза

Когато небцето пътешества във времето – кулинарните турове все по-популярни сред младите у нас

Българско Национално Радио