100-годишнината от двете Балкански войни /1912-13 г./ стана повод за възстановяване на редица военни паметници. Продължава работата и за издирване на български военни гробища в съседни страни. Как се опазва паметта на загиналите на бойното поле – по тази тема разговаряме с Иво Антонов, главен експерт по военните паметници в Министерство на отбраната:

По принцип военните паметници, не само тези, които се възстановиха покрай годишнината на Балканските войни, но изобщо този тип мемориални знаци, започват масово да се изграждат след края на Първата световна война, предимно през 20-те и 30-те години на миналия век – казва той. – Тогава са построени повечето от  паметниците, които познаваме по градчета и селца. А към началото на 40-те години започва и монументалното строителство – например за героите бдинци във Видин и други знакови мемориали  в страната.”

© Снимка: архив

Порталът паметник на 29-и пехотен Ямболски полк

Колко са военните паметници у нас?

Над 2 500, като към тях се включват паметните плочи, които, заедно с мавзолеи, костници и т.н. са под общото понятие „военен паметник”. Те са в  населени места и отдават почит на местните герои, загинали за България.  Някои са в памет на бележити пълководци и отбелязват приноса им с бюстове, паметни плочи и паметници.

Извън пределите на страната има български гробища от петте войни, в които България участва след Освобождението от османска власт: Сръбско-българската, двете Балкански, Първата и Втората световна. Какво се прави за издирването на наши военни гробища там?

Програмата за издирване на военни гробища е на повече от 10 години. И предимно касае търсенето им в Македония и Сърбия, защото там, особено в Македония, не само че са били най-много тези гробища, но и са в най-тежко състояние. 99 процента от тях са унищожени. Тези, които не са унищожени, са обрасли в шубраци на недостъпни места. Така че там работата е много тежка. Ние сме издирили досега около 70-80 обекта.  Работата продължава и би вървяла много по-бързо, ако срещахме разбиране и подкрепа от властите в тази държава. Но, за съжаление, до този момент имаме само обструкции и затова по-трудно работим. Имаме напредък със Сърбия през последните години, срещаме  положително отношение. В Румъния направихме две-три експедиции за  издирване на български военни гробища, предимно в Северна Добруджа. Обиколихме над 120 населени места. В плановете ни, разбира се, са включени и Турция и Гърция, където все още не сме започвали.

© Снимка: haskovo.com

Паметникът на 10-и пехотен Родопски полк в Хасково

Какво се прави за възстановяването на военните паметници?

Ние работим от доста време по една програма, която в Министерство на отбраната се нарича точно така – „Военни паметници”. Вече доста сме възстановили. С радост мога да съобщя, че миналата година, по случай 100 години от Балканските войни, с финансовата подкрепа на правителството, възстановихме над 50 паметника в областите, в които са се водили бойни действия или са били освободени по време на Първата балканска война. Това са предимно южните области. Възстановиха се знакови полкови военни паметници като портала паметник на 29-ти пехотен Ямболски полк, който наскоро открихме, паметника на 10-ти пехотен Родопски полк в Хасково. И още много други, свързани с полковете, воювали в Балканската война. От тези 50 паметника 10  възстанови Министерство на отбраната, като ние се  насочихме точно към тези, които са в казармите на старите полкове, свързани с историята на полковете, и, разбира се, и с хората, служили в тях.

© Снимка: stara-sofia.com

Софийският пантеон, построен през 1934 година

Докъде стигнаха усилията за възстановяване на т.нар. Софийски пантеон, построен през 1934 година и пострадал от бомбардировките през Втората световна война?

12-а година вече се опитваме да направим нещо по този въпрос. През 2001 година министърът на отбраната направи първа копка за възстановяване на този мемориал с паметни плочи на 1-ви и 6-и пехотен Софийски полк. Имаме определено за него място, има изготвен и утвърден проект, строително разрешение. Всичко е налице, за да започне възстановяване, но  все още чакаме политическа подкрепа за този проект, защото той е свързан с изразходването на значителни финансови средства.