Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Русалии и калушари – шамани и лечители

Русалийска дружина, предвождана от ватафин – съвременна възстановка на обичая от самодеен състав от Северна България.
Снимка: архив
В народните предания русалиите са митични женски създания, свързани с растителността и водите, подобни на древногръцките нимфи. Със същото име обаче се назовават и обредните лица – мъже, в един от най-вълнуващите ритуали по нашите земи. Тайните мъжки общества на русалиите, наричани още калушари, носят плодородие, лекуват и гонят демони.
 

Русалийските игри са характерни само за Северна България и се изпълняват през т. нар. Русалска неделя – седмицата, която започва от празника Св. Дух, точно 51 дни след Великден. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалиите. Те идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне) и носят плодородие на нивите. А когато дойде тяхната седмица, празнуват и се веселят с песни и хорà. Самодивите и русалиите са двойствени същества – те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да отмъщават на онези, които ги разгневят. Затова през тази седмица хората спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиите, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, залиняват и често умират.

Но все пак има хора, способни да се преборят с русалската болест – русалии или калушари. Обредните лица изпълняват няколко функции. От една страна, те обикалят селата и играят за здраве и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества: ако в някоя къща се е заселил таласъм, те имат силата да го прогонят. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които изпълняват мъжете-русалии. Те се движат на групи от нечетен брой хора, най-често седем, и имат главатар, наречен ватафин. Именно той владее тайното знание и въвежда в него и останалите. Ватафинът подбира внимателно хората за своята дружина: те трябва да са здрави и издръжливи, да са танцьори, да умеят да пазят тайна, да са добри и честни. Тези качества са им нужни, за да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „занаята”. Обикновено той се предава от баща на син в няколко определени семейства и се крие старателно от външни очи.

Докато трае Русалската седмица, русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона” те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните шамани: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални пластинки и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет и чесън, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контактът с „отвъдния” свят. Русалиите винаги се придружават от тъпанджия и свирач на кавал, гайда или свирка.


Ритуалът за лечение протича по следния начин – болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около болника, но ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, близко до транса и хипнозата – захласване. По знак на водача си вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричѝката, която бележи кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като измокря присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. Изпълняват се същите действия, докато те не дойдат отново в съзнание. Тогава ритуалът приключва.

Днес русалийските игри вече не могат да се видят в автентичния им вид, но на съборите за народно творчество някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката и да поставя въпроси, на които науката досега не успява да отговори.

Още от категорията

“Да усетиш вкуса на Балкана” в село Орешак

Специалитети от традиционната троянска кухня, приготвени на място, ще могат да опитат днес гостите на кулинарното събитие “Да усетиш вкуса на Балкана” в село Орешак. В програмата са включени и изложения на местните производители на храни, кулинарни..

публикувано на 08.05.21 в 10:52

Магарешки истории

Понякога кротко и послушно, понякога инатливо, магарето е предан помощник на човека поне 5000 години, вероятно и повече. Така сочат историческите справки, в които ще намерите още куп любопитни подробности. Оказва се, че магаретата били използвани още..

публикувано на 08.05.21 в 09:10

Гергьовден отвъд трапезата и парадите

Днес в България е голям празник – Гергьовден! Денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец е празник на храбростта и на Българската армия. С този ден се поставя началото на лятната половина от стопанската година, завършваща с  Димитровден (26.10)...

публикувано на 06.05.21 в 05:05