Диворастящите гъби са едно от природните богатства на България, една трета от чиято територия е заета от планини и гори. Ядливите техни представители наброяват над 200 вида, като вкусната манатарка е икономически най-значимият. Гъбите обаче не са част от аптеката на природната медицина у нас, изключително богата на билки. Интересът към лечебните качества на гъбите у нас е относително ново явление, което стигна до любопитни открития. Така научихме, че някои от азиатските „супергъби”, като тяхната царица рейши, например се срещат и в родните гори, макар и да са доста редки. Според излязла наскоро книга за лечебните гъби в България на известния гъбар Владимир Въжаров, те са над 50 вида, предимно дървесни.

Древната китайска медицина нарича тези гъби „превъзходни” заради мощните им лечебни качества, обясни за Радио България Мария Бончева от сп. “Осем”.  Някои от тях са били достъпни само за императорското семейство, тъй като са се разменяли срещу злато или сребро, равно на теглото им. Вече знаем, че те се срещат и у нас, но са изключително редки, някои са и в Червената книга на изчезващите видове.

Праханова гъба

Най-популярна и лесна за намиране сред лековитите дървесни гъби е кладницата, гъба с превъзходни вкусови качества, но също и лечебни свойства, които доскоро не ни бяха известни. Такива бяха доказани и при популярната праханова гъба, от която дедите ни са правили огниво. Тя също има лечебни качества и силен пречистващ ефект върху организма, според г-жа Бончева.

Чага

От т.нар. китайски супергъби, най-разпространена е чагата.

Това е гъба, която расте в брезовите гори, но само в техните естествени находища, които са на височина над 1600 метра. Брезите в по-ниските части са залесени от човека и в тях чагата не вирее, казва Мария Бончева. – Тази гъба много лесно се разпознава – голяма е, стига до няколко килограма и е тъмна на цвят. Расте върху по-възрастни брези, които са над 50-годишни. Ако сте тръгнали да събирате чага, трябва да се въоръжите с чук, длето и трион, защото тя е изключително твърда гъба. От нея се отрязва и хвърля онази една трета, която е била най-близо до ствола на дървото. Останалата част се изсушава на лентички и след това се стрива. От праха може да се направи спиртен извлек. Добре  е да се спазват съвсем точно рецептите, за да се постигне максимален ефект. Тези рецепти са дошли до нас от сибирските народи, които имат вековни традиции в използването на гъбата с лечебна цел, включително при ракови заболявания.

Такива свойства се приписват на повечето дървесни лечебни гъби.

Основно дървесните гъби имат тези силни противоракови свойства заради високото съдържание на полизахариди и по-точно бетаглюкани, казва г-жа Бончева. – Те действат като имуностимулатори и имуномодулатори. При тежки заболявания знаем, че организмът има нужда от засилване на имунитета. А тези гъби стимулират макрофагите. Това са комплекси в нашето тяло, които имат функцията да преследват нежелани мутирали клетки, свободни радикали, токсини. Бетаглюканите засилват точно този фактор.

Майтаке

Макар и трудно, в нашите гори може да се намери и “превъзходната” гъба майтаке, наричана у нас възседурка.

В Япония са я наричали гъбата на гейшите, защото тя, освен много силен ефект като имуностимулатор при тежки заболявания, помага още и за отслабване. На гейшите се налагало да опитват всяко ястие, което поднасят, да не би случайно да има отрова. Затова са консумирали тази гъба, за да поддържат добрата си линия. Майтаке има огромен спектър от полизахариди, аминокиселини, микроелементи, някои от най-редките, и имат полезни ефекти, включително при тежкси заболявания.

Добрата новина при дървесните гъби е, че те нямат отровни двойници. Лошата е, че се иска истински късмет, за да попаднете на т.нар. свръхгъби в нашите гори. Те са много редки, закътани в най-отдалечените и девствени кътчета на нашата природа.

Рейши

Такъв е случаят с красивата, керемидено червена гъба рейши – най-лековитата според азиатската митология. Тя е впрочем и забранена за бране, тъй  като е на изчезване у нас. Рейши е обект на изключителен изследователски интерес от страна на учени от САЩ, Германия, Русия, Япония за разгадаване на нейните антиканцерогенни свойства, твърди Мария Бончева.

Червената мухоморка

В книгата на Владимир Въжаров „Лечебните гъби в България” ще срещнем с изненада и червената мухоморка, емблематичен представител на отровните гъби у нас, както показва названието й. Според автора, в малки контролирани дози, тя може да бъде и лекарство.

Знаем, че едни от най-силните отрови са едни от най-силните лекарства, припомня г-жа Бончева. – Червената мухоморка от дълбока древност се употребява от мното сибирски племена. Включително и в шаманските традиции по алтайските планини тя се е ползвала за предизвикване на халюцинации.

Снимки: wikipedia.org