„Оставка” и „Мафия” – това са възгласите, които най-често отекват по българските площади тези дни. Вече втора седмица след скандалното назначение на компрометирания медиен магнат Делян Пеевски, депутат от ДПС, за председател на ДАНС, всенародните протести не стихват. Но нито незабавното му оттегляне от висшия държавен пост, нито последвалите извинения и неясни обяснения от страна на управляващите БСП и ДПС, не успяха да върнат хората у дома. Първите действия на кабинета „Орешарски” сякаш потвърдиха убеждението, че близо 24 години от началото на прехода, страната продължава да е управлявана от задкулисни кръгове и монополни интереси.

© Снимка: Венета Николова

Всеки ден многохилядни демонстрации блокират центъра на столичния град.

Те са много и са всеки ден по площадите. Нямат говорители или лидери, нямат обща политическа платформа, организират се не от партийни централи, а чрез интернет. Най-многобройни са в София, но никой не се наема да определи точния им брой – предполага се, че е между 30 и 50 хиляди, а може и да са повече. За разлика от участниците във февруарските демонстрации, които свалиха правителството на Борисов, тези хора не са излезли на протест, защото са безработни, искат по-добри пенсии или не могат да си платят сметките за ток. Всеки ден в 18,30 ч. многохилядно множество се събира на площад „Независимост” пред МС, за да защити правото си да живее в една по-демократична, правова държава. Тук съм, не за да подкрепя една или друга партия – обяснява млад мъж, пристигнал с колелото си на протеста и допълва:

Аз съм тук, за да подкрепя държавата в борбата й с мафията. Аз съм тук, за да има някакви закони и те да се спазват от всички. Как може да се оправи ситуацията ли? Ами верният път е към Централния софийски затвор, ясно е за кого говоря! Не съм ядосан, но би трябвало, защото съм на 36 години и половината ми живот мина в чакане едни хора да се сетят, че така не може.

© Снимка: Венета Николова

На протест, като на протест! Всеки сам си е измайсторил плакат.

Наричат го „протеста на красивите” или „протеста на децата”, защото повечето демонстранти са млади, засмени, образовани, добронамерени. Пристигат с колелата си, с домашните си любимци. Водят децата си, някои бутат и бебешки колички. Към 19,30 ч. традиционното обиколно шествие на столицата потегля от МС, минава пред Народното събрание, Орлов мост, НДК и завършва пред централите на БСП и ДПС. Всеки носи българското знаме или си е направил плакат. „People vs. Mafia”, „Цял живот се боря срещу вас”, „Леви идеи, десни джобове”, „Олигарски – вън!” и пр. Чуват се гневни призиви срещу партия „Атака”, която негласно подкрепя управлението на БСП и ДПС в парламента. Не липсват и лозунги срещу бившата управляваща партия ГЕРБ. Ехтят свирки, вувузели и викове „Оставка”. През това време демонстрант обяснява разпалено:

Искаме да променим правилата, а не хората. 23 години сменяме хората и какво се случва? Нищо! След като ги сменяхме, сини, червени, пембени и пр. все едно и също се получава. Очевидно трябва да се сменят правилата!

© Снимка: Венета Николова

Малка урна на Орлов мост събира предложенията на гражданите за промени в изборния кодекс.

Протестиращите настояват за предсрочни избори, нова конституция и промяна на изборния кодекс, който да предотврати купуването на гласове и подмяна на вота на хората. Не съм сигурна, че вотът ми на последните избори не е бил манипулиран – обяснява преподавател от столично училище, която всеки ден е на демонстрациите. На въпроса кой е виновен за настоящата ситуация, тя отговаря така:

Виновни са всички, които ни управляват. Сега някой ще каже „Да ама ние си ги избираме!”. По всичко личи обаче, че настоящите не си ги избрахме ние. Защото ако трябваше да избирам, аз бих избрала нещо друго. Но какво ни се предлага? Едно и също под различна форма или под различно название!

© Снимка: Венета Николова

Домашните любимци – активни участници в гражданските протести.

На кръстовището на „Орлов мост” множеството се спира за малко, тъй като тук вече се е оформил нещо като хепънинг на открито. Младежи са насядали на пътя, деца се гонят между тях, някой свири на акордеон, други се хващат на кръшно Дунавско хоро. На нажежения асфалт е проснато платно с надпис „Проблемът не е в хората, а в системата”. Малка урна събира предложенията на гражданите за промени на изборния кодекс. Заговарям се с 22-годишно момче, наметнато с българското знаме:

Смятам, че на едно правителство му трябва повече време да се докаже, но с тези назначения, които видяхме в първите две седмици на новия кабинет се убедихме, че самият господин Орешарски няма никаква сила в това правителство да налага собствени назначения, те просто му биват натрапвани отвън. Всички виждаме, че БСП не съществува като партия при това й управление от Сергей Станишев. Единствената светлина в тунела е оставка, макар че и след това светлината мъждее в далечината!

© Снимка: Венета Николова

Демонстрантите с готовност позират за снимка.

Към 21 ч. шествието е блокирало целия център на града. Движението е спряно, тълпата набъбва, подвикванията и дюдюканията стават по-гневни и невъздържани. Долавя се носталгичен полъх от първите митинги в зората на демокрацията в началото на 90-те. Отново звучат позабравени лозунги като „Червени боклуци”, „Кой не скача е червен”, „И преди и сега БСП е мафия”. Върнахме се на изходни позиции. Кога най-сетне ще заживеем в нормална правова държава! – възмущава се млад баща, повел дъщеричката си на рамене. Протестиращите си дават сметка, че липсва политическа алтернатива на настоящето партийно статукво, поне засега. Повече от всякога те са разединени във вижданията си за бъдещето на нацията. Но като че ли има единодушие в едно. Обобщава го един от демонстрантите:

Българският народ се събуди и оттук нататък връщане назад няма. Който иска да управлява вече ще трябва да се съобразява с хората. До тук с приспивните песни и лъжите! Месец юни е разделна граница на този вид управление. От сега нататък или ще ни управляват, така както трябва или незабавно ще ги изхвърлим!

© Снимка: Венета Николова

Към 23 ч. част от демонстрантите се връщат обратно на Орлов мост, за да се присъединят към заформилия се на кръстовището летен купон. А той продължава до малките часове на деня с песни, танци и забавления.