Кладнишкият манастир „Св. Николай Мирликийски”, познат още като „Свети Никола Летни", се намира на 25 км югозападно от София, до село Кладница във Витоша. През Средновековието той е бил част от комплекса „Софийска мала Света гора”. Предание разказва, че още преди османското владичество горе, на височината над селото имало манастир. До днес там има останки от древна крепост, владяна от местен болярин. В нея имало две църкви: „Св. Никола”, която е част от днешния Кладнишки манастир, и „Св. Петка”, чиито развалини се виждат и до днес. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс, който бил под покровителството на тукашния болярин. Обителта имала много имоти, гори, плавилни за желязо по притоците на река Струма.
Стара легенда разказва за произхода на името Кладница. Когато турците нападнали селото, хората се скрили в манастира. Завоевателите решили да спрат притока на водата за пиене, за да ги накарат да излязат. Заловили една жена от село Студена и я заплашили, че ще заколят детето й, ако не им каже къде е изворът. Майката се изплашила и издала мястото на извора. Хората били принудени да излязат от манастира и турците ги изклали на скалата, която местните нарекли „Плачи камък“, а реката, от която крепостта черпила вода – „Еничарска река”. Оттогава селото се нарича Кладница. Манастирът бил разрушен и опустошен. По-късно местни хора поправили двете църкви. Днешната обител е създадена към XVI-XVII в. на мястото на изчезналото средновековно селище при с. Кладница. Тя многократно е достроявана, като последно това станало през XIX-XX в.
През 1830 г. дядо Спас Бурнов от село Мърчаево сънувал, че трябва да обнови манастира. Той бил изпратен в Цариград, за да издейства разрешение за възстановяването му. Обновлението започнало през 1841г. и приключило през 1845 г. със средства, дарени от местното население. Самият дядо Спас продал добитъка си за начинанието. Когато всичко било готово, той станал игумен на манастира и заживял в него. През пролетта на 1848 г. обителта отново била нападната и разрушена от османлиите, а дядо Спас бил посечен. След тази трагедия мястото остава необитаемо. През 1866 г. манастирът отново е върнат към живот. Църквата е изографисана през 1883г. По това време в него имало осем стаи за гости и четири за прислугата. Към обителта имало и килийно училище, сградата на което днес е полуразрушена, а част от нея се ремонтира от монасите. Към манастира имало и библиотека, съдържаща ценни старопечатни църковни книги.
По време на националноосвободителните борби Кладнишкият манастир дава подслон на Дончо войвода и четата му. В обителта намирали убежище революционерите Васил Левски и отец Генадий Ихтимански, местни възрожденски дейци.
В близост до нея се намира чешма, построена в средата на XVII в. от османския пътешественик Евлия Челеби и наречена от него „чешма на щастието“. Местните хора разказват, че щом грешен човек се опита да пие от нея, чучурът й секва. Успяват да пият вода само праведните.
В църквата има стенописи, някои от които са на зографа Коста Антикаров Самоковски. Той изписал и построения през 1885 г. притвор към църквата. Повечето от стенописите се съпътстват със списъци на дарителите, платили за зографията. Църковният иконостас е резбован, покрит с варак и изографисан. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си. В храма на Кладнишкия манастир може да се види рядко срещан образ на Светата Троица, единствен в българската иконография – три лица са съчетани в едно. На лика има три чифта очи, три носа и три усти. Целият образ е обрамчен с ореол. Предполага се, че той, както и иконите от иконостаса, са дело на известния художник Никола Образописов. Част от комплекса на Кладнишкия манастир е двуетажна жилищна сграда, построена 7 години след Освобождението, през 1885 г. В приземието й има обширна кухня с голямо огнище, трапезария и килери. Гостоприемницата на манастира е едноетажна и била предназначена за приютяване на посетители. Към края на XIX в. към манастирския ансамбъл е прибавена и стопанска постройка. Манастирът продължил да действа и след завземането на властта от комунистите през 1944 г. Но след национализацията, проведена в страната, имотите му са отнети. Манастирското стопанство постепенно запада, а религиозните функции на светата обител замират.
След демократичните промени в страната през 1989 г. животът в Кладнишкия манастир се възражда. През 1995 г. в него се настанява монашеско братство, което го напуска през 2000 г. Тогава кметството на Кладница се заема да възстанови манастира, като постепенно обителта възвръща имотите си, богослужението в храма се подновява. Днес манастирът е мъжки и е постоянно действащ. Храмовият му празник е 6 декември – денят на св. Николай Чудотворец. Празнува се и Летен Никулден – 9 май, когато хората от околността дават курбан. В обителта се събират много хора, организира се общоселска празнична трапеза.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
Снимки: svetimesta.com
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест,..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено бдение. Стотици миряни се събраха в катедралата "Свети Александър Невски" в София, където патриарх..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет -..
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна..
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска..