Но за да се докоснеш до чара му, ще трябва за малко да загърбиш пренаселените плажове и шумните ресторанти и да обходиш старата му част. За предпочитане е това да стане рано сутрин или късно вечер, когато тук е сравнително тихо и спокойно, без обичайното туристическо многолюдие, способно да обезличи и най-несравнимите кътчета за отдих.
Старият Несебър обаче предлага много повече от приятна лятна разходка. Разположено на малък полуостров, свързан чрез тесен провлак с новата част на града, това късче земя те подканва да предприемеш истинско пътешествие назад във времето. По-любознателният посетител с изненада научава, че е попаднал в една от най-старите раннохристиянски митрополии в Европа. Археологическите находки показват, че още през VІ в. пр. Хр., тук на мястото на някогашно тракийско селище израства укрепен град-държава, защитен с масивни крепостни стени, със свой амфитеатър, с няколко храма и авангардна за времето си водопроводна мрежа. Но истинския си възход Несебър преживява през средните векове, откогато всъщност датират повечето му църкви. Най-емблематичната от това време е внушителната „Св. София”, известна и като „Старата Митрополия”. Храмът е изграден от камък и тухли с изящни мозайки и е учудващо добре запазен до наши дни. Галка Андонова – екскурзовод в музея „Старинен Несебър” разказва:
Това е малък крайбрежен град, но с над 3000-годишна история и с многобройни следи от различни епохи. Именно заради архитектурните и археологическите си забележителности, той е включен в списъка на световното културно историческо наследство на ЮНЕСКО. Веднага след градските порти се намира Археологическият музей, където е представена експозицията „Несебър през вековете”. В отделни зали на музея е проследено съществуването на града по времето на траките, Римската и Византийската империя и българската държава. Туристите се отбиват и в църквата „Св. Стефан”, за да разгледат стенописите ѝ от XVI-XVIII век. А в църквата „Христос Пантократор” пък има изложба на географски карти от IV до XIX век.
Днешният облик на Несебър е от XIX век, с типичната черноморска архитектура. Притиснати една до друга покрай тесните улички, повечето несебърски къщи още са обитаеми, а някои са реставрирани и превърнати в приветливи семейни хотелчета с гледка към морето. Полуостровът е дълъг 840 метра и е широк не повече от 350 м. Морските вълни проблясват закачливо зад всеки ъгъл, защото тук всичко е миниатюрно, като макет на кукленски град.
Като се започне от закътаните площади, с неотменните художници и музиканти, тесните улички, които се преплитат в колоритен лабиринт от магазинчета за сувенири, и се стигне до малките, пренаселени с туристи ресторантчета и кафенета. Старият Несебър се гордее със своите художествени галерии и с откритите си сцени, на които цяло лято се изнасят различни представления. В града кипи интензивен културен живот, изпъстрен с различни фестивали, концерти на открито, фолклорни изяви и пр.
Новата част на Несебър е не по-малко колоритна. Тук, като гъби след дъжд, плътно един до друг, никнат нови и нови хотели, както и заведения за хранене – от евтините капанчета за цаца и бира, до изисканите ресторанти с отбрано международно меню.
Просторната плажна ивица, която се простира в южната част на града е с фин пясък, а морската вода е бистра и прозрачна. Но най-хубавата част на Новия Несебър е широката му крайбрежна алея, която отвежда до провлака, свързващ го със стария град. Привечер тук кипи приятно оживление. Туристите не могат да се нарадват на морето и на красивите гледки към историческата част на града. Активният туристически сезон е юли и август. Тогава Несебър и близкият курортен гигант Слънчев бряг, буквално се задъхват от летовници. През останалото време обаче в града е спокойно, а тишината, която го обгръща, е нарушавана единствено от морския бриз и писъка на чайките. Тогава човек на спокойствие може да се докосне до съхранената красота на малкия полуостровен градец, белязан от своето хилядолетно минало и ярко настояще.
Снимки: Венета Николова
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..