Българският лев изпревари американския долар в оценката на швейцарските финансисти за най-красива валута в света. Класацията е на Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария, а петте най-красиви валути са украинската гривна, австралийският долар, еврото, българският лев и американският долар. Повече от 50 валути са били оценявани от експертите, като при класирането са вземани предвид естетиката на дизайна, покупателната способност, историческата значимост на хората, чиито портрети се намират на банкнотите, както и продължителността на употребата им.

Водещ мотив на комисията за стабилността на българския лев е валутният борд в България, което означава, че стойността на българските пари в обращение е обезпечена в активи в евро. Всъщност, въвеждането на валутен борд у нас ни доближи до най-стабилната фискална политика, наречена от специалистите Златен стандарт. Българската народна банка не може да печата безконтролно пари, което ни пази от обезценяване на националната валута. Печатането става само, ако новите банкноти имат необходимото покритие и са обезпечени със злато или евро. Ограничените функции на Централната банка водят до строга фискална политика и бюджетни ограничения.

Българският лев навърши 133 г. Името на нашата парична единица идва от „левъ” – остарялата форма на думата „лъв”, използвана у нас през XIX век. В тази дума се крие емоционален подтекст за силата на българския дух, въплътен в лъва, символ и на национално-освободителните войни на българите. Левът става национална валута след Освобождението на България от османско владичество. През 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година се появяват и първите оригинални български монети. Две години по-късно излизат и първите банкноти. Законът предвижда фискалното счетоводство да се води в левове. Определя се и количеството злато, сребро или мед в различните монети и се ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лв. По това време левът има стойност, равна на тази на френския франк.

Специалисти твърдят, че през годините българският лев се е обезценил 11 пъти, а за 133 г. е преживял три инфлационни кризи. Първата е след Първата световна война. Тогава стойността на българската национална валута намалява 27 пъти. За да се стабилизира левът, фиксират курса му към американския долар. Втората световна война е причина българският лев да спадне повече от 20 пъти. Малко преди това обаче, той прави най-големия си скок и става конвертируема валута. За съжаление, това е единственият възход на българските пари.

Най-голямото обезценяване идва след 1989 година, т.е. след демократичните промени в България, когато стойността му намалява 60 пъти. След въвеждането на валутен борд и обвързването на стойността на лева с еврото, обезценяването е толкова, колкото парите на валутния съюз. Връщайки се назад в историята, ще припомним още една интересна дата, свързана с българския лев. През 1977 г. тоталитарната власт у нас, изплашена от бързото обезценяване на лева и опасността, че това може да доведе до социални бунтове в страната, забранява на националната статистика да обработва данни с цените на продуктите. Те се заменят с индекси.

Днес най-използваните за разплащания са купюрите от 10 и 20 лв., които представляват повече от половината от банкнотите в обращение. А най-употребяваната монета е от един лев.

България е на прага да стане член на еврозоната и да приеме еврото като национална валута. Дали българският лев ще отиде в историята, предстои да видим.