Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Продължава обезлюдяването на българските села

Снимка: архив
Населението в 1130 селища в България е между един човек и 49 човека, сочат данни на статистиката от края на миналата година. В близко бъдеще част от тях ще влязат в категорията на обезлюдените населени места, в които само вятърът свири своята странна и тъжна песен в комините на празните изоставени и рушащи се къщи.

Самотните домове, в чиито дворове буренакът е превзел почти всичко, представляват страшна картина. Животът, кипял някога там, е вече забравено минало. Към края на миналата година 172 са българските села без жители, които са заличени от картата на България. А броят им ще расте. При застаряващото население – (всеки пети жител на България е над 65 години или това прави 19,2 на сто от населението на страната) не буди учудване фактът, че за пръв път броят на селските жители е паднал под 2 милиона души (точната цифра е 1 млн. 976 хиляди души). Само през 2012 г. от картата „са изчезнали” 24 български села, което е трагично. Експерти от института за изследване на населението и човека при БАН смятат обаче, че обезлюдените български селища са много повече и цифрата им доближава 500. Областите с най-висока смъртност в страната са Видин, Монтана, Враца. Те се намират в най-слабо развития северозападен регион на страната и това дава основание да се смята, че скоро още селища в тях ще останат без хора. Много обезлюдени села и махали има в областите Велико Търново, Габрово, селища в Родопите и граничните райони. На границата с Гърция около Ивайловград се намират също няколко почти или напълно обезлюдени села. Старците са измрели, младите са потърсили препитание другаде. Христина Кюпекчиева е кметски наместник на две села в региона на Ивайловград – Долно Луково на границата между Гърция и България, и село Меден Бук. Тя разказва тъжната история за околни села, в полуразрушените къщи на които не правят гнезда дори птиците. Пътят е обраснал в бурени и отдавна по него не се чува шум от човешки стъпки, токът е прекъснат и великолепната природа малко по-малко заема мястото на хората. Засега Долно Луково „се държи”.

© Снимка: архив


Постоянните жители на селото ни са 80, казва тя. – Повечето са възрастни – 50, 60, 70 и повече години. Занимават се със земеделие, отглеждат предимно тютюн. Младите са по градовете или извън страната. Десетина души работят в Гърция, в Кипър. Някои се връщат, някои обаче си остават там. Имаме доста изоставени къщи, даже по-голямата част са такива, защото не се обитават. А къща като не се поддържа, се руши.

Христина Кюпекчиева с тъга разказва за съдбата на близки села. Например Горно Луково е само с двама жители, село Черна черква има само един жител, а в Жълти чал вече няма хора, посочва тя. В село Меден бук все още живеят 40 старци. Регионът започнал да се обезлюдява масово след промените към пазарна икономика, когато се закрили производства в малки цехове и младите тръгнали на гурбет из страната или в други държави.

То като няма в едно село училище, а и работа, тия младежи какво да правят, децата им къде да ходят на училище, казва кметската наместничка. – Най-близкото училище е в село Свирачи, на 6 километра от Ивайловград. А ние се намираме на 25 километра от града.И затова много семейства бяха принудени да напуснат селото и се заселиха в други селища на България. Природата ни е много красива, но след като няма препитание, естествено че младежта бяга. Връщат се тук за малко през отпуската, за да се порадват на планината, да ловят риба в Бяла река… Но ваканцията свършва бързо и тук отново оставаме само старците…

© Снимка: архив


Красивите планински върхове са отнели на жителите на селото възможността да имат връзка със света чрез интернет. Но пък ги закрилят от бури, от наводнения, защото Долно Луково е на високо. В празнични дни жителите на селото палят свещ в местната църквица, строена през 1806 г. и се молят за душите на умрелите и за по-добро бъдеще на живите. Докато по-добрите дни дойдат, ще продължават да живеят сред великолепната природа на този български край, който за съжаление младите, а и не само те, продължават да напускат.
По публикацията работи: Милка Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Патриарх Даниил: Приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес

Завърши интронизацията на новоизбрания български патриарх – видинският митрополит Даниил. Новият духовен баща беше посрещнат в катедралата “Св. Александър Невски” от миряните с възгласи “Достоен” и аплодисменти. “ Със съзнание за собствено недостойнство..

публикувано на 30.06.24 в 17:36

СЕМ с кампания за медийна грамотност – "Провери, преди да се довериш"

Съветът за електронни медии у нас предприе масирана кампания за медийната грамотност. Кампанията е провокирана от факта, че смартфоните, таблетите и телевизорите с възможност за връзка с интернет все повече са част от ежедневието ни и оказват..

публикувано на 30.06.24 в 07:05

Българската православна църква избира патриарх

За 30 юни е свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който трябва да излъчи предстоятел на Българската православна църква и митрополит на Софийската духовна епархия. Престолът овдовя на 13 март, когато от този свят си отиде блаженопочившият..

публикувано на 30.06.24 в 06:05