Дуранкулак – последният оазис на дивата природа

Дуранкулак е магнит за стопаджии, любители фотографи, за художници и хора с поетична душа. Малцина обаче знаят, че този малък оазис на дивата природа, разположен на северното ни крайбрежие, е пропит с хилядолетна история. По протежение на няколко километровата плажна ивица, стигаща до границата ни със съседна Румъния, ще откриеш не повече от три къмпинга и някоя друга палатка, опъната направо на пясъка в близост до вълните. И толкоз! Няма ги вездесъщите по родното Черноморие хотелски комплекси, казина, сергии, капанчета за бира и цаца и други примамки на масовия туризъм. Вместо детска глъч, оглушителни етноритми и подвиквания на търговци, плажът на Дуранкулак е озвучен от шепота на морския бриз, плисъка на вълните и… от нестроен птичи хор!

Над десетки видове пернати, някои от които застрашени в световен мащаб, гнездят в този най-североизточен кът на България. Причината е, че оттук минава птичата магистрала Виа Понтика, свързваща Европа с Африка. А една от поредните й спирки е Дуранкулашкото езеро – на около шест километра от границата ни с Румъния. Наред с многобройните птичи колонии районът е обитаван от червеногушата гъска. Почти цялата световна популация на този рядък вид зимува сред обраслите с водолюбива растителност езерни брегове. През лятото обаче, гъските пребивават в родните си северни ширини. Затова пък в небето над Дуранкулак се стрелкат ята корморани и други водолюбиви екземпляри. Така че докато събираш слънце на плажа, ще се наслаждаваш на чудноватата хореография на техния небесен танц. Влезеш ли във водата, компания ще ти правят… стада делфини. Любопитните бозайници никак не се притесняват да се гмуркат близо до брега, за радост на къпещите се край тях летовници.

Езерото Дуранкулак предлага усамотение сред дивата природа.

В момента в района на Дуранкулак базата е запълнена на сто процента – твърди Евелина Димитрова от община Шабла. Няма свободни места. Има много къмпингуващи с палатки и каравани, които се разполагат и извън къмпинга около самото езеро. Румънци, българи, поляци, чехи и други туристи отдъхват в района. Самото село Дуранкулак е тихо и спокойно. Наоколо има ресторантчета, където се предлага рибена чорба, червени печени чушки и други нашенски специалитети.

Бунгалата в тукашните къмпинги са скромни, но пък гарантират непосредствен досег със запазената природа.

Сред неподвижните води на Дуранкулашкото езеро се е усамотил малък остров. Решиш ли да се поразходиш из обраслите му чукари ще съзреш разпръснати сред тях останки от древни постройки. Това са следите от праисторическо селище, просъществувало в продължение на две хилядолетия. Предполага се, че животът тук се е зародил още през VІ хилядолетие пр. Хр. и бележи началото на неолитно-енеолитната култура, която е в основите на една от първите т.нар. протоцивилизации в човешката история. Поради липсата на гори в околността нашите предшественици, заселили се на тази педя земя, започнали да строят сградите си с камъни, без да подозират че някой ден следите от тези примитивни постройки ще бъдат обявени за една от най-ранните каменни архитектури в Европа.

Животът на острова се зародил още през VІ хилядолетие пр. Хр., за което свидетелстват следи от древни постройки.

Уникалните останки обаче бяха години наред занемарени по ред причини. Но от тази есен туристите ще могат да надникнат в загадъчното минало на малкото късче земя насред водата благодарение на един проект. С европейско финансиране вече се работи по облагородяването и популяризирането на острова. Строи се наколна пътека, която ще свърже сушата с острова, ще има и въжен мост, беседки за отдих, екопътека, специални табла с информация, както и Посетителски център:

Има обучени водачи, които предлагат разходка около острова – казва Евелина Димитрова. С бинокъл може да се наблюдават птиците, които гнездят, да се види самата растителност, която е интересна, а придружаващите водачи запознават туристите с птичето богатство и с хилядолетната история на острова.

Сред необятните ширини на Добруджанската равнина, ще станеш свидетел на едни от най-красивите залези по нашите географски ширини.

Няколко къщи за гости в самото село Дуранкулак предлагат уют и гостоприемство далеч от суетата на пренаселените курорти. Чудесни хотелчета, повечето от които с басейн в двора, ще откриеш и в близкото село Крапец, разположено в южната част на дългата плажна ивица. Впрочем това е един от най-красивите и все още запазени от инвеститорски апетити плажове по родното Черноморие. Трите местни къмпинга приютяват хора с приключенски дух, готови да жертват удобствата на съвременната цивилизация за няколко дни безметежно щастие сред този райски кът. Тук, сред необятните ширини на Добруджанската равнина, ще станеш свидетел на едни от най-красивите, най-драматичните залези по нашите географски ширини. Малко преди слънцето да тупне във водите на Дуранкулашкото езеро, небето над него се изпълва с многохилядни птичи ята, които се стрелкат в лудешки танц около огнената топка, а с падането на нощта, плавно се снишават над тъмните езерни води, преди да се скрият в тайнствените си леговища.

Споделете

Дуранкулак – последният оазис на дивата природа

Още от категорията

Хотел или ваканционен имот – кое е по-изгодно и удобно?

Къщи за гости като етнографски музеи – да отдъхваш в автентична селска обстановка край Дунав

The Independent: Слънчев бряг предлага повече за по-малко от Мармарис

В деня на Св. Анастасия - туристически празник на едноименния остров при Бургас

Българско Национално Радио