Иводор Ковачев – душеприказчикът на лишените от свобода

Душеприказчик на лишените от свобода е мисията в живота на Иводор Ковачев. Вече 18 години хора с дебели криминални досиета споделят с него вътрешните си борби и противоречия, разкриват душата и съкровените си тайни, търсят надежда и смисъл в живота си. Няколко години той учи криминална психология, а след това завършва богословие. Практиката и натрупаният опит обаче са нещата, които му помагат в най-голяма степен да намери правилния път към тези хора. В наши дни подобно служение е малко познато в България, макар че до 1944 г. капеланството е било разпространено в затворите, болниците и армията. С идването на комунистическата власт то е прекратено. „Дейността на капелана е да достигне душата и сърцето на човека и по някакъв начин да послужи, така че те да бъдат променени в положителна насока”, обяснява Иводор Ковачев. За избора си да стане душеприказчик на лишените от свобода, той разказва:

Аз, като вярващ човек, мисля, че вярата има нужда да бъде изразена в обществото. Вярвам, че тя е нещо лично и тайно, нещо интимно, но ако тя е истинска, сърдечна вяра, би могла да рефлектира позитивно в обществото, във всичките му области. Затворът е една от тях. Ние работим в много други сфери, но преди 18 години разбрах, че в Централния софийски затвор липсва религиозна подкрепа за лишените от свобода. Тогава направихме един концерт там и пуснахме запитване колко от тях биха искали да бъдат посещавани всяка седмица. Още в първия списък се записаха близо 80 човека. Това е доста солидна група от хора, които проявиха интерес. Така започнахме с общи събрания веднъж в седмицата, докато последните вече 8-10 години ходя три или четири пъти седмично. Работя в големи и в малки групи, съветвам и лично хора с леки присъди, рецидивисти, хора с доживотна присъда. В момента това се е превърнало в много сериозна мисия на вярата и на живота ми.

Освен Централния софийски затвор, Иводор Ковачев посещава и затвора в близкото до София село Казичене. Споделя, че единственият начин да стигне до сърцата на хората зад решетките е като им покаже, че им вярва, че е готов да им даде втори шанс, въпреки че по-голямата част от обществото смята, че те не го заслужават.

За това се изисква време – признава капеланът. – Време, в което да се сблъскаш с техния скептицизъм, недоверие, арогантност, присмех ако щете, много пъти брутално отхвърляне, обиди и въпреки всичко винаги да си там, да минаваш покрай тези, които са те обидили и да ги поздравяваш. В един момент, когато покажеш нещо различно, привличаш вниманието. Започваш да предизвикваш въпроси, те идват при теб и ги задават, така се поражда контактът, който подхранва позитивното отношение към мен или го опровергава. Така че това е дълъг път. Изисква се много търпение. Не искам да си спомням случаите, в които съм искал да сложа край на тази сага, но често си казвам: „Винаги можеш да се откажеш. Това е най-лесното. Нека да не е днес!”

Съзнанието за мисия и убеждението, че вярата му в Бога трябва да има практическо измерение, са нещата, които дават сили на Иводор Ковачев да продължи. Според него решението да направиш добро е лесен избор, но трудното е да го доведеш до край. „Много хора решават да правят добро, но спират дотам, защото веднага се сблъскват с първите препятствия и трудности по пътя, които ги отказват”, казва още той. Усещането за провален живот и очакването, че завинаги ще останат неудачници, са най-честите вътрешни битки, които Иводор открива у затворниците.

Аз съм разбрал, че е достатъчно да повярваш на този, на когото никой не е повярвал, да го насърчиш, че може да живее различен живот, че може да постигне неща, които дори не е предполагал – споделя още той за работата си с лишените от свобода. – Другото много важно нещо е да му кажеш: „Ще стоя до теб, докато ти извървиш този път, различен от преди, различен от пътя към затвора”. Затова ние работим с някои от изтърпелите присъдата и извън затвора. Това е нашата цел – да стоим до тях, доколкото финансите ни го позволяват, доколкото имаме енергия и помощници, за да им дадем шанс да бъдат различни. Създаваме им нова среда. Имаме една къща, близо до центъра, в която сме настанили един иранец по произход, мюсюлманин по рождение, който има изключително досие с отвличания, убийства, наркотрафик. Но това е човек, който намери в затвора Христос и който учуди психолози и цялата управа на затвора, че от него може да стане човек. Някои от хората, които работеха с него, ми казаха: „Ако има някой, който не заслужава втори шанс, и никога няма да се промени, това е този човек.” Защото наистина досието му е пълно с неща, които не са за споменаване, защото веднага ще подбудят мисли, че няма право на втори шанс. Но този човек срещна Христос и така се промени, че накрая социалният работник, който работеше с него, му написа такава характеристика, че той плака, докато я четеше. Ние го поехме, настанихме го в къщата. В момента му плащаме разходи, свързани с жилището. Създадохме му нова среда. Той от своя страна започна да води истински живот. Започна да се среща със свои сънародници, с афганистанци, които говорят фарси и да им разказва за своята промяна. Те започнаха да се обръщат към вярата. Създаде група от около 15 души, които имат интерес, въпроси, свързани с вярата и един нов начин на живот. Следя от 4 години неговата трансформация в затвора и извън него. Много красива гледка е да видиш как едно семенце на доверие, на вяра в Бога влиза в едно сърце и как израства нов характер. Затова, когато има такъв човек, си казвам, че си струват усилията.

Шефът на фалиралата пирамида „Лайф чойс” Майкъл Капустин, съдените за убийството на премиера Андрей Луканов украинци Александър Русов и Алексей Кичатов са само част от хората, които са се срещали в затвора с Иводор Ковачев и са претърпели сериозна метаморфоза. Този път на промяна обаче често е труден и изисква време.

Някои от тях идват не по причина вяра, а от любопитство, за да се срещнат с други лишени от свобода, но пък чуват словото и става нещо – обяснява Иводор. – Аз го вярвам и съм виждал, става нещо вътре в тяхното сърце, замислят се. Може би с някои от тях не става отведнъж. Например, иранският гражданин Али, за когото ви казах, идваше на наши събрания от респект и уважение към мен, слушаше словото, но казваше, че е мюсюлманин и не иска да променя нищо. Пуснаха го, излезе от затвора. Направи още едно престъпление и го прибраха отново. Но тогава това, което беше чул, въпреки скептицизма му, го е довело до мисълта най-накрая да вземе решение за живота си в различна посока. Намери Нов завет на фарси и започна да чете. Започна редовно да посещава нашите събирания със съвсем друго отношение и втория път промяната бе качествена. Друго момче, което беше съдено за убийство, преди да го извърши, е било няколко пъти в затвора. Аз не го помня, но той ми е казвал: „Ти си се молил за мен”. Той е идвал на събрания и аз съм се молил за него и въпреки това си е казал, че това не е за него. Излиза навън, извършва престъплението, влиза вътре за втори или трети път с голяма присъда и вече нещо в този момент се случва с него и той започва радикална промяна в живота си. На всеки му трябва различно време, но със сигурност вярата е причина за промяна на ценностната система, на всичко отвътре, което прави човека човек. Човек без вяра е обикновено човек без стойностна ценностна система.

Споделете

Иводор Ковачев – душеприказчикът на лишените от свобода

Още от категорията

Външно министерство изрази съболезнования на Хърватия за трагедията в Загреб

Стенопис в Пловдив е посветен на 20 години от членството на България в НАТО

Жителите на Змейово празнуват пелина, чиято рецепта ревниво пазят

България изрази съболезнования за жертвите от Магдебург и осъди атентата

Сигнал за бомба отмени концерт в централата на БСП посветен на Донбас

България днес - 20 декември 2024 г.

Българско Национално Радио