Навършват се 90 години от Септемврийското въстание през 1923 година – израз на политическата нестабилност и кризата на демокрацията в България след Първата световна война. Поражението във войната води до нарастване на левите настроения в страната. През 1920-1923 г. на власт е най-голямата лява партия – Българският земеделски народен съюз /БЗНС/. От него са започнати някои реформи, но управлението му се свързва и със случаи на корупция и авторитаризъм. Земеделската власт изпада в изолация и е свалена с военен преврат на 9 юни 1923 година. След преврата премиер на България става Александър Цанков. В отговор избухва Юнското въстание, което бързо е смазано. То не е подкрепено от Комунистическата партия, която запазва неутралитет.

По това време, от 12 до 23 юни, в Москва се провежда пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал – посочва в интервю за Радио България историкът проф. Людмил Спасов. – И на този пленум тактиката на БКП е подложена на унищожителна критика. Васил Коларов /тогава генерален секретар на Коминтерна/ е изпратен в България. След пристигането си той изпраща телеграма до Москва, в която посочва, че в страната всичко е спокойно, че комунистите, които са били арестувани около 9 юни, са освободени, че има само цензура, но няма никакви условия за революционна борба.

Реакцията на Коминтерна обаче е остра. Германските комунисти твърдят, че пролетариатът в страната им е готов да се вдигне и да извърши социалистическа революция. В Москва смятат, че тя ще доведе до успешни революции в други европейски държави. И това се оказва решаващо по-нататък за събитията в България.

Коминтернът става непримирим по отношение на българските комунисти, а те продължават да отстояват своята позиция. Дори Георги Димитров заявява, че свалянето на земеделското правителство е дълбоко прогресивен акт – казва проф. Спасов. – Налага се интервенция от страна на Коминтерна. В началото на август в България е изпратен коминтерновският агент Александър Абрамович-Четуев. Под неговия натиск Васил Коларов е принуден да промени първоначалната си позиция. Мотивите му за това са първо очакваната революция в Германия, на второ място –започналите в Москва преговори между ВМРО и съветското правителство. И на трето място се има предвид изразената от земеделската емиграция готовност през август да участва във въстание за свалянето на правителството на Александър Цанков. Така в началото на август Комунистическата партия в България възприема курс за въоръжено въстание.

БКП започва преговори с ВМРО. Условието на нейния лидер Тодор Александров е да не се вдига въстание в Югозападна България, в Петричкия край, защото това ще доведе до югославска интервенция. Той заявява, че ако това условие се спазва, е готов да поддържа неутралитет. За център на въстанието е избрана Северозападна България, пак близо до границата с Югославия. Това е свързано със замисляната революция в Германия. Една криза в отношенията между България и Югославия, един хаос на Балканите ще улесни победата на германската революция – пояснява проф. Спасов. – В Москва само Сталин има известни резерви по отношение на революционните възможности на германския пролетариат, но такава революционна фразеология се е завихрила, че и самият той е принуден да оттегли възраженията си.

В този контекст се развиват и събитията в България. Полицейските агенти на Александър Цанков узнават за настъпилата промяна в позицията на БКП. В Лопушна Цанков предупреждава селяните, събрали се за храмовия празник на местния манастир, че ако се поддадат на комунистическата пропаганда, ще бъдат удавени в кръв. На 12-13 септември са арестувани над 2500 комунисти. Въстанието избухва преждевременно на 13-и в Мъглиж. БКП не изпълнява поетия ангажимент пред Тодор Александров, в Горна Джумая /днес Благоевград/ е подготвена чета. Бунтът там е потушен с жестокост от дейците на ВМРО.

© Снимка: архив

Въстаници от Мъглиж, Старозагорско

Ръководството на въстанието се съсредоточава във Фердинанд, днешния град Монтана, където са Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов. С около 2 хиляди въстаници Гаврил Генов превзема Бойчиновци – продължава Людмил Спасов. – Но на 18 септември правителството се обръща към Великите сили да му бъде разрешено да извърши мобилизация в нарушение на Ньойския договор. Мобилизирани са около 3 хиляди души. Освен това са изпратени части от гарнизоните в Русе, Плевен, Шумен. Така въстанието в Северозападна България е потушено с особена жестокост. Над 5 хиляди души са избити, около 15 хиляди са арестувани и репресирани, 2 хиляди емигрират. Емигрират и ръководителите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов.

По-късно те ще се обърнат с отворено писмо, в което казват, че революционната ситуация в България продължава и в началото на 1924 година изграденият от тях Задграничен комитет ще обяви нов курс към въоръжено въстание. Скоро след бунта се провеждат избори в България и новият парламент приема Закон за защита на държавата. С него Комунистическата партия е поставена извън закона. БКП създава нелегална военна организация, която инициира терористични акции. Спечелилото изборите правителство на проф. Цанков управлява авторитарно и също нерядко със средствата на терора. Демократичната система в България остава трайно нарушена до 1944, както и след това, когато в България навлиза Съветска армия и в страната скоро се установява просъветски режим.