Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националистическите формации в българското политическо пространство – леви, десни…

Снимка: архив

През целия преходен период в България се появяваха и изчезваха националистически партии, които се стремяха да стигнат до властта по пътя на политиката – чрез участие в избори. Това бяха малки формации – най-често представители на т. нар. „обслужващ национализъм”, които се разпадаха или вливаха в някоя от големите традиционни политически партии. „Днес съществуващите националистически формации запълват целия политически спектър, което е български феномен”, коментира политологът д-р Страхил Делийски – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”

„Типичното място на тези партии в рамките на политическите системи в страните от Европа е по линията на евроскептицизма. През него се дефинират проблемите с имигрантите, обяснява политологът. При нас изкристализират и отношенията с някои етноси. Поведението на ВМРО е последователно по отношение на имигрантските въпроси. Лидерите на тази партия имат ясна позиция, типична за формирование от крайната десница.”

ВМРО е единствената националистическа партия от началото на демократичните промени, която има място на днешния политически хоризонт. Тя е приемник на Съюза на македонските емигрантски организации, културно-просветна и обществена организация на македонските българи в Царство България, разформирован от комунистическата власт през 1944 г. След като преминаха през всевъзможни коалиции с кого ли не днес ветераните на национализма пробват изчистване на профила си. ВМРО е една от малкото партии, която в годините работи за приобщаването на българите от Западните покрайнини.

„ВМРО имат нужда от политическо събуждане, заяви д-р Делийски. От доста време не са онзи фактор, който по време на прехода беше част от българския парламент. Успокоително е, че имат участие в местните органи на властта. При тях въпросът стратегически е свързан с евентуални партньорства, които биха им помогнали да влязат в парламента, без да се наруши целостта на техния политически образ. Защото те имаха проблем с това.”

На днешната политическа сцена има около дузина националистически партии с почти незабележима електорална тежест. По думите на д-р Делийски, за да имат някакъв шанс, те трябва да се окрупняват, каквато е европейската практика.

Днес единствената националистическа партия с участие последователно в три парламента е „Атака”. Поради личностни конфликти двама от нейните представители в ЕП напуснаха редиците й и основаха свои политически партии. Другата националистическа формация, която има реални шансове да стане парламентарна, е Националният фронт за спасение на България (НФСБ). За кратко време двете ярко конфронтиращи се формации успяха да оформят собствени привърженици със специфичен профил, но без да излизат от рамките на радикалния вот. Единият от аспектите на разделение между двата електората е демографски, но другият е политически.

„Трябва да кажем, че повече от една година в риториката и в поведението на лидера на „Атака” този национализъм, с който бяхме свикнали, отстъпи пред едни много сериозни леви послания, заяви д-р Делийски. Интересът на избирателите се подържа от способността на Волен Сидеров да фокусира всяка от кампаниите си в различна електорална надпревара. Тази гъвкавост му носи успех и му гарантира участие в парламента. До голяма степен национализмът на „Атака” отстъпи към леви социални послания и от ясната позиция срещу съществуващия партиен елит.”

Най-силната конфронтация между „Атака” и НФСБ е по линията „за-против” сегашното правителство на премиера Орешарски и нестихващите протести. Мнозинството от привържениците, които „Атака” успя да запази, приемат подкрепата на Волен Сидеров за правителството на БСП и етническата ДПС и отхвърлят исканията на протестиращите за незабавна оставка на кабинета. Обратно – симпатизантите на НФСБ са категорични противници на настоящото правителство и в огромното си мнозинство подкрепят искането за оставка. Аналогично, значимото разделение между електоратите на двете партии предизвиква и отношението към ЕС. Привържениците на „Атака” са сред най-категоричните му противници и го възприемат като един от основните фактори за кризата в Европа. Симпатизантите на НФСБ имат значително по-умерено отношение към ЕС. В голямата си част те подкрепят съюза и членството на България в него с настояването за запазване на автономност на националните правителства по повече въпроси.

По публикацията работи: Илиана Райчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

България иска от Скопие връщане към договора за добросъседство от 2017 г.

"Обсъдихме, как НАТО да стане по по-силен, залагайки на колективното, като същевременно бъде усилена отбраната на всяка страна член", заяви служебният премиер Димитър Главчев. Той добави, че в дискусиите във Вашингтон на срещата на върха по повод 75-тата..

публикувано на 11.07.24 в 08:54
Депутатите Тошко Йорданов (вляво), ИТН и Цончо Ганев, „Възраждане“

"Възраждане“ и ИТН отново искат референдум за запазване на българския лев

"Възраждане“ и "Има такъв народ“ (ИТН) внасят в деловодството на парламента искане Народното събрание да свика референдум за запазване на българския лев, съобщи депутатът Цончо Ганев от "Възраждане". "Това е инициатива, която предишният парламент..

публикувано на 10.07.24 в 12:28

Във Вашингтон премиерът заяви, че България е надежден съюзник в НАТО

В разговор с президента Джо Байдън по време на отбелязването на 75-ата годишнина на НАТО служебният премиер Димитър Главчев заяви, че България е лоялен и надежден съюзник. От своя страна Байдън високо оцени ролята на България в Източния фланг на Алианса,..

публикувано на 10.07.24 в 08:20