Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Културна хроника

В най-големия ни дунавски град Русе ще се проведе за пореден път литературният фестивал „Елиас Канети” от 10 до 15 октомври. В родния дом на носителя на Нобелова награда за литература си дават среща тази година писатели от Германия, Австрия, Полша, Чехия и България. Чрез мотото „Не само книги” организаторите вървят към отваряне на литературния фестивал към нови формати, представяне на текстове, които подтикват към дискусия и обмен на идеи. Фестивалът ще бъде открит на 10 октомври със сценично четене на творбата на Йержи Пилх „Ските на светия отец”, в изпълнение на група Freedom Project. На 11 октомври Ирис Ханика (Германия) ще прочете откъси от своя роман „Същината”, а след това ще се състои литературният пърформанс на един от най-интересните ни съвременни писатели Калин Терзийски и Jimmy Band. Освен литературни четения и пърформанси, за пръв път програмата ще включва и радиопиеси. На 12 октомври Кристиан Рабл ще представи жанра с международна селекция от шест радиопиеси. Това е само част от разнообразната програма на фестивала.

                                                     ***

© Снимка: nationalartgallerybg.org

Още едно възпоминание за артист с български произход, добил световна слава. На 30 септември 2013 г. в столицата на Израел, Тел Авив, беше организирана изложба на художничката Султана Суружон, родена в Нови пазар през 1900 г. Талантливата художничка е и една от основателките на феминисткото движение в България. Тя е сред най-активните български художнички през 30-те години на ХХ век. Заминава за Париж през 1938 г. и там излага творбите си като член на Дружеството на френските независими художници. През 1953 г. се преселва в Израел. Автор на маслени платна и акварели, Суружон се нарежда сред майсторите на портретния актов жанр. Нейни творби се съхраняват в Националната художествена галерия в София. Живописният фонд на Градска художествена галерия – Пловдив също притежава пет нейни платна.

                                                    ***

© Снимка: romaquixote.com

Новият български документален филм „Ром Кихот” ще открие първото издание на международния фестивал за документално кино Sofia Biting Docs. В рамките на седмица (10-17 октомври) българските зрители ще видят 19 премиерни заглавия, засягащи важни теми като нарушаването на човешките права, интеграцията на малцинствата в обществото, проблемите с околната среда, ще се запознаят с интересни истории и хора, ще бъдат информирани и провокирани да дискутират темите, които засягат филмите. В дебютния си филм „Ром Кихот” режисьорите Нина Пехливанова и Петя Накова откриват своите персонажи в рядко посещаваното от външни хора кюстендилско гето. С чувствителност и съпричастие филмът разказва за четирима независими един от друг герои и събития в живота им, между които съществуват пародийни контрасти и неизбежни прилики. Валери Леков (Ром Кихот), роден в ромската махала в Кюстендил, е надраснал произхода си репортер в Българското национално радио. С деликатност и фин хумор той води разказа във филма, а сатиричната му поема „Ром Кихот” дава заглавието на лентата. За да живее „като българин” в града изплаща голям кредит, който принуждава съпругата му да отиде на гурбет в Гърция. На гурбет са и родителите на друга героиня: Далила. Тя завършва техникум с фризьорство и изживява „мечтания” абитуриентски бал, който изглежда като пищна сватба. От чужбина пък е дошла Светла – бесарабска българка от Украйна. Създала е семейство с Живко – мъж от ромски произход, живеещ в махалата, с който имат две прекрасни сламеноруси момчета и хармонични взаимоотношения. И разбира се, един от най-забележителните герои – Емо. Той е в осми клас и е роден и израснал в същинското гето. Смята, че интеграция е „да заминеш в Германия” и когато го питат „Къде искаш да се интегрираш”, той отговаря: „А-а, аз че си седим тука”. В основата на сюжета стои книгата на Петя Накова „Проповедникът и Черният кон” – документален роман за пастор Емил Димитров. Насилствено изселен в Кюстендил по време на комунизма, той преживява изключителни срещи с жителите на ромската махала в града.

                                                  ***

© Снимка: www.programata.bg

С испанския спектакъл „Повече от две лица” на Compania Sharon Fridman бе открит на 5 октомври VI международен фестивал за съвременен танц Sofia Dance Week. Шарон Фридман е израелски хореограф и танцьор, когото всички познават с изключително успешната му испанска танцова компания. Гостуването му на Международния фестивал за съвременен танц в София е част от европейското турне на компанията. Танцовият опит на Шарон Фридман съчетава израелски фолклор, съвременни техники и класически балет. Едно от най-интересните лица на съвременния танц в Испания, изкуството му е чувствително, фино, изобретателно в композиционните си подходи. „Повече от две лица” се определя от критиците като „пиршество за сетивата и малко чудо”. Интуитивното партньорство между двамата танцьори на сцената – едновременно мъжествени и нежни – е наелектризиращо, пише пресата. Те постигат на сцената елегантен баланс на енергията и емоциите. Спектакълът е от онези, които изследват границите на реалността и фантазията. Фестивалът ще продължи до 19 октомври.

По материали от печата



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България, видяна от Бетани Хюз

Историята винаги се нуждае от добри разказвачи. Херодот е обявен за баща на историята, не просто защото пише първата история, а защото първи е чел своите текстове публично в Одеона на Атина. Има два вида историци. Едните цял живот изследват определена..

публикувано на 30.06.24 в 06:15
Кадър от филма

Филмът "Безветрие" на Павел Веснаков е в селекцията на фестивала в Карлови Вари

Филмът "Безветрие"/Windless/ на българския режисьор Павел Веснаков влиза в селекцията на започващия днес кинофестивал в Карлови Вари. Копродукцията на България и Италия е част от състезателна програма Proxima, която показва филми на автори от..

публикувано на 28.06.24 в 10:10

На 22 юни отбелязваме Деня на българския фолклор

Днес отбелязваме Деня на българския фолклор. Той е обявен през 2019 г. от Министерството на културата по идея на фолклорния ансамбъл „Чинари“ с подкрепата на "Мистерията на българските гласове", перкусиониста Стоян Янкулов - Стунджи, "101 каба гайди" и..

публикувано на 22.06.24 в 11:25