Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Змията в народната култура – смъртен враг и вълшебен помощник

Снимка: imagesfrombulgaria.com
Едновременно мразена и почитана, змията е ключов образ с дълбоко митологично значение за българската традиционна култура. От една страна, влечугото се смята за изконен враг на човека, често отъждествяван и със самия дявол. Тази представа се подкрепя и от християнството, според което сатаната се явява на първите хора в образа на змия, за да ги изкуши и да предизвика изгонването им от рая. В редица гòвори съществува табу върху назоваването на змията – вярва се, че ако чуе името си, тя ще се появи, затова се нарича с евфемистични названия като дявол, злина или звяр. Образът ѝ като коварно и опасно същество се представя и в следната гатанка: Лежи баба на път и си кълне: „Горко му, кой ма настапи”.

Зловещата символика на змията се проявява и в представата, че тя свива гнездо в костите на мъртъвците и пие очите им. Както показват църковните стенописи, едни от най-ужасните мъки на грешните души в ада са причинени от змии. Разказват се и страшни истории за черни крилати змии, които идвали от пъкъла, за да пакостят на хората и добитъка. Ако пък влечугото остане невидяно от човешки очи повече от 40 години, то се превръща в змей. Според легендите змия изпила едното око на слънцето, за да не изгори света със своята топлина. Затова, щом човек убие змия, слънцето се радва.

Особено място в змийското царство е отредено на смока – неотровна змия, която може да достигне до 2 м дължина. Названието му идва от глагола смуча и се свързва с вярването, че обича да пие мляко. С особените си очи смокът омагьосвал кравите и те го оставяли да суче от тях, а вечер се прибирали без мляко. За да се прогони натрапникът, кравата трябвало да се полее с билки разделни – така, както се спасява мома, любена от змей. Смокът обичал да бозае и от жени кърмачки, ето защо те се предпазвали със скилидки чесън или със специална билка, наречена пулчец.

Освен че са отровни и опасни, змиите имат и силата да носят здраве и плодородие. За особено лечебно се смятало първото им пролазване през пролетта – според народното вярване то ставало на 1 март, на Младенци (9 март) или на Благовец (25 март). Тогава болни хора и бездетни жени оставяли в полето дрехите си, за да пропълзят змиите върху тях, или пък ги хвърляли върху събрани на кълбо змии. Жените, които искали да забременеят, се опасвали през кръста със съблечена змийска кожа, а змийска глава се поставяла в семето за посев за добър урожай. Съществува и вярването, че който носи змийски яйца, куршум не го лови. Змиите познавали и древни тайни за магическите свойства на растенията, затова ги свързвали с вещиците и билкарите. Неслучайно горската баба от приказката за Златното момиче отглежда като домашни животни змии и гущери.

Връзката между змията и лечителството се дължи също и на употребата на змийската отрова за лечебни цели, практикувана от най-дълбока древност. За това свидетелстват и изображенията на античния бог Асклепий, който носи змия като свой атрибут, откъдето идва и популярната емблема на съвременните аптеки, изобразяваща змия, увита около чаша. Модерният градски фолклор обаче дава друго тълкование на този образ: според шегаджиите това било жена, която яде сладолед.

Още от категорията

Петър Крумов: „Виж Добруджанската равнина и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ безкрай“

Живот, посветен на добруджанската традиционна музика – тези думи най-точно определят творческия принос на именития наш композитор и диригент Петър Крумов. Неговата отдаденост в служба на добруджанското наследство се изразява в авторството на..

публикувано на 24.03.20 в 10:45

Угро-фински и български фоклор в Nani – първия авторски албум на Емми Куянпаа

Ако наистина „всички идваме от детството си“, то Емми Куянпаа със сигурност носи част от музикалната култура на Карелия – наследство от родителите на майка ѝ. Колкото до интереса на младата финландка към българския фолклор, пътищата са неведоми − първият..

публикувано на 17.03.20 в 12:13

Разложкото село Бачево посреща Тодоровден с кушия

Според народното вярване от Тодоровден нататък денят започва да расте, а времето става все по-топло. Счита се, че на този ден всеки, който има кон, трябва да го изведе и да участва в празничните надбягвания. Стопаните правят това с особено внимание..

публикувано на 07.03.20 в 08:05