Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Кайно йесно слонце" е нашето усещане за музика" – Веселин Митев

Веселин Митев в редакцията на Радио България.
Снимка: Албена Безовска

Познаваме Веселин Митев от „Исихия“. Музикантите в тази група твориха заедно около десетилетие, оставяйки оригинални пиеси. Основната посока, в която експериментираха, беше преплитането на елементи от църковно-славянската музика и българския фолклор. „Кайно йесно слонце“ – авторският проект на Веселин, се появи паралелно с работата му в „Исихия“. През последните години все по-голяма популярност придобива и групата, носеща същото име. Предстои издаването на „Реквием за Белия вятър“ – първия албум на „Кайно йесно слонце“. Музика от него можете да чуете в звуковите файлове.

Веселин Митев е завършил Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна и Софийския университет. По образование е учител по рисуване, но винаги е работил като свободен артист. Занимава се с дърворезба, изработване на мебели. И с музика, която от години съпътства живота му. Първо го увлича магическият звук на каба гайдата – най-характерния инструмент от Родопската фолклорна област. Отива в този край на страната ни, за да слуша надсвирването в село Гела.

© Снимка: Личен архив

Глинената къща на Веселин Митев в село Долен.

Купува първата си гайда от легендарния изпълнител Дафо Трендафилов. По-късно започва да свири на арменски дудук и кавал. Заедно с приятели от Смолян сформира група. Свирят в ресторанти, акомпанирайки различни народни певици. „Това беше най-сериозната „шлифовка“ за мен. Много е важно да съпровождаш певци. Те са носителите на цялото богатство от мелодии, на това истинско море от фолклорни образци. Ти трябва да се научиш да следиш дъха, фразата и да правиш отсвирите (инструменталните части между вокалното изпълнение)“ – казва Веселин.

© Снимка: Албена Безовска

Веселин Митев на сцената.

 „Кайно йесно слонце“ – заглавието на проекта, е цитат от родопска песен.  Веселин я познава в изпълнението на Младен Койнаров. В нея се разказва за млади хайдути, които излизат в планината. Описани са сабите им – те светят в гората „кайно йесно слонце – като ясно слънце“. Всъщност така се нарича един солов албум на Веселин. Първият в кариерата му на музикант. Записан е преди повече от 12 години, сега предстои преиздаването му. Ето и подробности за формацията, с която работи в момента.

„В началото бяхме около десет човека, но не е възможно да се работи в голяма формация без диригент. Затова постепенно намалихме състава – в търсене на повече пространство за музиканта, за разгръщането на всеки. В момента сме петима. Петър Делчев свири на бас тамбура. Той е изключителен колекционер на струнни инструменти, много образован човек в различни области. Станислав Стоянов е на перкусии. Юлия Узунова – на клавишни, Алексей Цветанов – програминг с ударни, а аз свиря и пея. Музиката, която изпълняваме, е медитативна, пиесите са дълги – почти всички са с времетраене над десет минути.“

 

© Снимка: Личен архив

Дърворезбована врата от глинената къща.
Професията на дърворезбар е самотно занимание. „Не съм свързан с голяма колегиална среда и понякога се чувствам като „свободен електрон“. Затова търся работа в екип“ – споделя изпълнителят. Често Веселин изработва и декори за кинопродукции, където попада сред интересни личности. Но музиката е онази територия, в която истински се среща с другите.

„Правим това, което усещаме. Има музика „за главата“, „за сърцето“, „за краката“. Има и хора за всяка от тях. В началото се притеснявах, че програмата ни е издържана в един стил, няма много динамични пиеси. Стараем се да включваме и по-ритмични, но цялостното настроение наистина е меланхолично. Може би защото черпим идеите си основно от родопския фолклор. Песните там са умерени или бавни. Поне в по-голямата си част. Винаги се опитваме да запазим мелодията близо до първоизточника, но аранжиментите са наши. В Родопите аз определено намерих себе си. От десет години строя къща в едно село в западния дял на планината. Покривът е с тикли – каменни плочи, стените съм измазал с глина. Отидох в Родопите да търся музика, но намерих и къща. Много е голяма, до една река е. Започнал съм и каменен амфитеатър. Искам да основа там арт център. Правил съм и преди опити да живея като горски човек – в къща, „кацнала“ в клоните на едно дърво в Симеоново, близо до София. Живях там повече от година. Беше прекрасно. Но в голямата къща в Родопите можеш да посрещнеш повече приятели. Когато се завръщам в града след продължителен престой на село, имам чувството, че пътувам през времето. Там е реката, музиката, красотата. Всичко е старинно, автентично. Градският живот понякога ми изглежда много мизерен. Мечтая си да дойде време, в което ще мога да съм там по-дълго.“
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Облачна и дъждовна неделя, на места с гръмотевици

През нощта на много места ще е с превалявания. В източната половина от страната и северозападните райони валежите ще са временно интензивни и придружени с гръмотевици. Минималните температури ще бъдат между 7° и 12° , в София – около 8°. В неделя ще..

публикувано на 26.04.25 в 17:50
Стопкадър БНТ

Българчета, получили първо причастие от папата, почитат паметта му

Младежи католици от цялата страна се събраха в храма "Св. Франциск от Азизи" в село Белозем, община Раковски, за да се включат онлайн в изпращането на Светия отец папа Франциск към небесния му дом. Част от децата, получили първо причастие от папата..

публикувано на 26.04.25 в 13:47
Премиерът Желязков на преден план вляво

Премиерът Желязков и българската делегация пристигнаха във Ватикана

Българската делегация, водена от премиера Росен Желязков пристигна във Ватикана, където тя ще присъства на траурната церемония по погребението на папа Франциск. Преди началото на церемонията премиерът Желязков лично ще изкаже съболезнования пред бившия..

публикувано на 26.04.25 в 11:52