„Со кротце, со благо…” – управлението на Андрей Ляпчев

На 6 ноември се навършват 80 години от смъртта на големия български държавник Андрей Ляпчев. Той има ключова роля в два драматични периода от българската история. Тази роля може да се изрази с една дума – „мир” – външен и вътрешен.

Ляпчев е роден през 1866 в град Ресен, днес в република Македония. През 1884 г. се премества в Пловдив. Година по-късно взема участие в подготовката на Съединението на Северна и Южна България и в отбранителната Сръбско-българска война, след която обединението на българските земи е международно признато. От 1888 до 1894 г. Ляпчев изучава икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България се включва в борбите за освобождение на Македония. Към края на века се сближава с Петко Каравелов и влиза в неговата Демократическа партия. Известно време е журналист в нейния вестник „Пряпорец”.

Първата му значителна изява във вътрешната политика е срещу възстановения натурален десятък – данък, познат още от феодализма, срещу който селяните с основание се бунтуват. Като журналист Ляпчев пише редица статии срещу десятъка. Когато Петко Каравелов оглавява правителството през 1901, Ляпчев, вече в Министерството на финансите, организира премахването на омразния данък.
Като виден активист на Демократическата партия Ляпчев е избиран за народен представител, министър, участва и в ръководството на самата партия. Проявява се и като дипломат. През 1908 г. България се обявява за царство, независимо от Османската империя. След това в продължение на половин година Ляпчев ръководи делегацията в Истанбул, която урежда сложните финансови спорове между България и Високата порта.

Големият час за него идва през 1918 г. На 21 юни е избрано ново правителство на Демократическата партия, начело с Александър Малинов, в което Ляпчев е министър на финансите. България започва сондажи за излизане от Първата световна война. В момент, когато страната сякаш се разпада и всеки час е скъп, той оглавява българската делегация, която води преговори за примирие с командването на Антантата в Солун. Опитният политик включва сред своите сътрудници видни военни и дипломати, свързани в миналото с Франция. По идея на Ляпчев в делегацията участва и консулът на Съединените щати в София Доминик Мърфи. На 29 срещу 30 септември Ляпчев успява да постигне примирие при някои добри за България условия. Съюзниците се отказват да окупират страната. Те искат свободен коридор и гарнизони в някои стратегически пунктове без столицата София. В България не влизат военни части от нейните съседи – Сърбия, Гърция и Румъния.

След войната победена България, подобно на Германия, е разтърсвана от политическа нестабилност и ожесточени борби. По време на лявото земеделско управление, което клони към авторитаризъм, Ляпчев е хвърлен в затвора за няколко месеца. Бившите министри от времето на Първата световна война е трябвало да бъдат съдени от специален съд. През 1923 земеделското правителство е свалено с военен преврат. На власт идва кабинетът на Александър Цанков и неговата партия Демократически сговор. Освободен от затвора, Ляпчев се включва в тази партия и става председател на парламентарната й група. Той обаче си остава умерен политик и скоро оглавява партийната опозиция срещу премиера Цанков.

Обстановката в страната става все по-драматична. Комунистическата партия се стреми към революция. След неуспешното Септемврийско въстание през 1923 г. комунистите започват нелегална борба. От своя страна правителството на Цанков управлява авторитарно, стреми се да смаже всяка опозиция, включително с убийства. През април 1925 активисти на компартията организират кървав атентат в църквата „Света Неделя”, при който загиват около 150 души. В последвалия ответен терор стотици дейци на левицата, в това число видни интелектуалци, са избити без съд. България е заплашена от перманентна гражданска война. Срещу тази мрачна перспектива се обявяват редица дейци на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев. Те са подкрепени от цар Борис Трети и от влиятелни военни. На 4 януари 1926 г. премиерът Цанков е принуден да подаде оставка и на 5 януари е съставено правителството на Андрей Ляпчев. Той остава премиер и министър на вътрешните работи до юни 1931, когато Демократическият сговор губи изборите и на власт идва коалиция, доминирана от земеделците.

Политиката на Ляпчев като премиер се характеризира със стремеж към вътрешен мир и стопанско възстановяване на страната. През февруари 1926 е извършена частична амнистия, освободени са над 1000 политически затворници, а 70 осъдени на смърт, главно активисти на компартията, са помилвани. Правителството дава възможност на синдикати и на комунистите (които създават свое легално политическо крило – Работническа партия) да възобновят дейността си. През 1927 комунистите отменят курса към въоръжено въстание и така тихата гражданска война е прекратена, избягната е и опасността от фашистка диктатура.

Правителството на Ляпчев успява да вземе при сравнително изгодни условия два големи външни заема: за интегрирането на бежанците, дошли в България след поражението във войната, и за стопанска стабилизация. Сключва и споразумение за облекчаване на репарациите, които България изплаща на съседни страни заради участието си в световния конфликт. Икономическата политика на Ляпчев е съчетание между либерализация и разумна държавна намеса. Всичко това води до икономическо съживяване на България, която остава сред страните, по-леко засегнати от Световната криза през 1929-1932 г.

През 1931 Ляпчев постепенно се оттегля от политиката, главно по здравословни причини. На 6 ноември 1933 умира от рак. Съвременниците го описват като отговорен човек, отдаден на дълга си. „Той не знаеше да мрази, той не знаеше да отмъщава, той не знаеше да преследва, той нямаше неприятели в своето съзнание” – така го характеризира видният банкер Атанас Буров. Както за редица други български държавници, за Ляпчев също се пускат склухове, че е натрупал милиони, използвайки властта. Това обаче не се потвърждава от никакви факти. Едва на 67-годишна възраст той се сдобива със собствено жилище, което завещава на Българската академия на науките.

Ляпчев е известен с една крилата фраза – че трябва да се управлява „со кротце, со благо”. Всъщност тя идва от близкия до Ляпчев журналист Григор Василев, който през януари 1926 г. пише програмна статия за курса на новото правителство. Според някои сведения в устата на Ляпчев фразата звучала така: „Со кротце, со благо и со малце кьотек (бой)”. Всъщност това си остава само в сферата на политическия фолклор, но така или иначе, този израз е извънредно популярен в България и до днес.

Споделете

„Со кротце, со благо…” – управлението на Андрей Ляпчев

Още от категорията

Изложба в София представя древните "повелители на солта" от Провадия

Христо Ботев, Априлското въстание и "Славянските комитети"

Изпълнена е последната воля на цар Фердинанд – вечният му дом да бъде в България

България измоли своя патриарх

Почитаме българските светии

Българско Национално Радио