Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

8 ноември – Възпоменателен ден за Западните покрайнини

Поглед към Босилеград
Снимка: архив
8 ноември, на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава "черната граница". Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.
Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече 94 години българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват. На 8-ми ноември – Възпоменателния ден за Западни покрайнини ще бъдем със сънародниците ни там. Иван Николов, председател на Културно информационния център в Босилеград разказва за днешния им ден. Но преди това – кой е Иван Николов?

Роден е на 14 март 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Завършва юридически факултет в Ниш, но нито ден не му е позволено да упражнява професията си. През 1998 г. срещу него е започнат съдебен процес затова, че е внесъл българска литература в Западните покрайнини. По-точно, че е внесъл 25 книжки от собствената си стихосбирка с поезия, писана в Западните покрайнини и издадена в България. Той е говорител на Демократическия съюз на българите. Още като студент се обявява против сръбската асимилаторска политика, а след 1990 г. е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). Автор е на стихосбирките “Ничии хора”, “Прокудени стихове”, “Послание към Тангра” и на историко-политическия трактат “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Автор е и на над 400 статии в защита на правата на българското малцинство в сегашна Сърбия и Черна гора.
По публикацията работи: Силвия Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България. Изградени са просеки около териториите със стари мини, останали от войните, които са и от двете страни на границата, заяви пред журналисти на летище "Пловдив" министърът на вътрешните работи Калин..

публикувано на 23.07.24 в 15:30

Български адвокати все по-често търсят работа в чужбина

Все по-значителен брой адвокати, макар и вписани в българските адвокатски колегии, започват да работят за чужди компании или чужди адвокатски дружества дистанционно или дори емигрират и се установяват постоянно извън страната, съобщава онлайн изданието..

публикувано на 23.07.24 в 15:03
Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Българското образование в чужбина не може да разчита само на възрожденски ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25