8 ноември – Възпоменателен ден за Западните покрайнини

публикувано на 08.11.13 в 10:28

Поглед към Босилеград

Снимка: архив

Интервю с Иван Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

8 ноември, на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава "черната граница". Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време.
Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече 94 години българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват. На 8-ми ноември – Възпоменателния ден за Западни покрайнини ще бъдем със сънародниците ни там. Иван Николов, председател на Културно информационния център в Босилеград разказва за днешния им ден. Но преди това – кой е Иван Николов?

Роден е на 14 март 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Завършва юридически факултет в Ниш, но нито ден не му е позволено да упражнява професията си. През 1998 г. срещу него е започнат съдебен процес затова, че е внесъл българска литература в Западните покрайнини. По-точно, че е внесъл 25 книжки от собствената си стихосбирка с поезия, писана в Западните покрайнини и издадена в България. Той е говорител на Демократическия съюз на българите. Още като студент се обявява против сръбската асимилаторска политика, а след 1990 г. е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). Автор е на стихосбирките “Ничии хора”, “Прокудени стихове”, “Послание към Тангра” и на историко-политическия трактат “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Автор е и на над 400 статии в защита на правата на българското малцинство в сегашна Сърбия и Черна гора.

По публикацията работи: Силвия Николова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!